Бях помолен да коментирам касирането на избора на епархийските избиратели и дължимото канонично поведение на клириците и миряните, поради което в качеството си на юрист изразявам следното становище:

Решението на Св. Синод да се касира проведения в Сливен избор, независимо дали ни харесва и дали е обосновано, е юридически валиден и задължителен акт. Това произтича от факта, че Господ е поверил управлението на Църквата в ръцете на епископите (а не на вярващия народ), което личи не само от Свещеното Писание на Новия Завет, но и от множеството канони, регламентиращи управленската власт на епископския събор, а също и от следните разпоредби на Устава на БПЦ-БП:

Чл. 9. Върховната съдебна и управленска власт на Българската православна църква - Българска Патриаршия се упражнява от Светия Синод.

Чл. 89. (2) Светият Синод се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно.

Чл. 69. (2) Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква - Българска Патриаршия.

Уставът на БПЦ-БП е източник на църковното право в поместната ни църква, макар по-нисък по ранг в сравнение със Св. Писание и Свещените канони на Вселенските и поместните събори. Точно по тази причина и решенията на Св. Синод са винаги задължителни за нас, освен с едно изключение - ако противоречат на догмат или канон на Вселенската църква, т.е. ако водят към ерес, разкол или явен грях.

Решението на Св. Синод за касирането на изборите в Сливен обаче не е такова – то не засяга догматични и канонични верови въпроси, а чисто управленски и е изцяло в правомощията на Св. Синод. Ето защо то е напълно валидно и задължително на основание изложеното по-горе. Редно е решението за касирането да бъде мотивирано, но мотивите могат да бъдат обявени и по-късно - когато Св. Синод успее да ги подготви (присъдите в наказателните съдилища също се произнасят в деня на последното заседание по делото, а мотивите се разписват по-късно, за да бъдат изрядно подготвени).

По отношение на жалбата до Св. Синод на двамата свещеници и един мирянин от 20.02.2024 г. срещу изборния процес – оплакването по същество е, че е била нарушена тайната на гласоподаването, която се изисква от чл.87, ал.2 от Устава, защото част от гласоподавателите са излезли навън да се наговарят за кой втори в качеството му на „неизбираем“ кандидат да гласуват и то въпреки направената им забележка от страна на митр. Йоан.

От една страна, неприятното тук е, че Св. Синод не е проучил предварително всички кандидати, за да избере кои да включи в листата с достоизбираеми епископи, така че изобщо да се изключи възможността в нея да има „неизбираеми“. От друга страна, ако е вярно написаното в жалбата, то очевидно голяма част от избирателите лукаво са се възползвали от този пропуск на Св. Синод, наговаряйки се да гласуват не за двама избираеми кандидати (каквато е идеята на Устава), а само за един с идеята, че другият е неприемлив за митрополит, и така да принудят Синода да избере на практика първия. Това впрочем се е случвало и при предишни епархийски избори за митрополити, поради което изглежда разумно по-скоро да се уреди процедура, която да гарантира, че в листата с достоизбираеми не може да има „неизбираеми“, т.е. неприемливи за Св. Синод кандидати. По този начин ще спрат и злоупотребите при изборите на ниво епархийски избиратели. И тъй, ако е имало наговаряне, то очевидно се нарушава тайната на гласуването и то вече не е по съвест, а по други някакви мотиви. Защото, ако се гласува по съвест, няма нужда от договорки навън още повече след направените забележки от митр. Йоан. Значи освен лукавство, в случая е било проявено и непослушание.

По отношение Доклада на ст. ик. Евгений Янакиев до Св. Синод относно еп. Йеротей от 21.02.2024 г. – ако изнесените там факти са лъжа, то о. Евгений следва да понесе каноничната отговорност за клевета на епископ. Ако обаче написаното е истина и още повече, ако бъде доказано чрез още свидетели (независимо че двамата с о. Силвестър също имат качеството на свидетели), то Св. Синод е в правото си както да проведе разследване, да разпита още свидетели, да изиска документи, да направи проверки, така и да прецени дали е възможно да гласува доверие на еп. Йеротей за митрополит и за член на Св. Синод или не. В този смисъл не може да се подкрепи мнението на проф. Д. Николчев, че данните в доклада са „фалшиви обвинения, подвеждащи и напълно изфабрикувани“ – това заключение е най-малкото преждевременно, а може и да се окаже невярно. Св. Синод би могъл да провери и той ще прецени дали информацията в доклада на о. Евгений е вярна, а не професори от богословските факултети и миряните (по аргумент от чл.9 от Устава).

Подвеждащо е и второто мнение на проф. Николчев – че в доклада „липсват легитимни доказателства в подкрепа на обвиненията”. Това не е вярно, първо, защото о. Евгений свидетелства за това, което сам е видял и чул, тоест показанията му (както и на брат му о. Силвестър) имат значението на свидетелски показания, които са първостепенно и пряко доказателство, т.е. те са напълно легитимни. Ако пък лъжат, то очевидно съгрешават против деветата Божия заповед, но ние с проф. Николчев няма откъде да знаем това – само Бог е сърцеведец. Св. Синод е този, който трябва да прецени дали ще приеме тези свидетелски показания (като ги съпостави с други доказателства), а не ние с проф. Николчев.

Второ, никъде в Устава няма изискване свидетелствата против някой клирик да бъдат подкрепени със съдебни решения с печат „влязло в сила“ или със специални разузнавателни средства – Св. Синод не е светски съд. Точно по тази причина Синодът може да провери получената информация както намери за добре и да разсъди дали е вярна, без да се ограничава от формалните изисквания на светското следствие. Освен това Св. Синод в решенията си се ръководи не само от формалните правила, но и от изискването за максимална духовно-нравствена полза за Църквата (при минимална съблазън за хората) и той може да има съображения за своите решения, които ние с проф. Николчев въобще не знаем и не ни е работа да знаем.

Съвършено невярно е изявлението и на адв. Иван Минев, че сведенията в жалбата от 20.02.2024 г. и в доклада на о. Евгений от 21.02.2024 г. имали „правната форма на донос и нищо повече, който е от компетенцията на прокуратурата“. Първо, доносите обикновено са анонимни и клеветнически. А когато не са анонимни, те се наричат сигнали или жалби и тогава следва да се вземат насериозно и да се проверяват. Второ, Църквата е отделена от държавата (съгласно чл.4, ал.2 от ЗВ „Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции“) и затова прокуратурата няма никакви правомощия да преценява дали в изборния процес е била нарушена тайната на гласоподаването от някои епархийски избиратели, дали са проявили непослушание към митр. Йоан, дали е имало наговаряне за втория кандидат, дали поведението на еп. Йеротей е укоримо от гледна точка на Божиите заповеди, каноните и морала, дали е вярно, че е загубил доверието на митр. Йоаникий още преди няколко години, дали има духовните качества за митрополит и т.н. Всички тези въпроси са изцяло в управленската власт и преценката на Св. Синод. Ако дадено нравствено или канонично нарушение представлява престъпление и съгласно светския Наказателен кодекс, само тогава прокуратурата има право да разследва и да повдига обвинения. Дали написаното от о. Евгений и останалите жалбоподатели е вярно или е лъжа, това ще реши Св. Синод и той може да проучи информацията и да събере още доказателства (извън свидетелските показания в жалбата и доклада), както прецени. Не сме изненадани от коментарите на проф. Д. Николчев, но е чудно какво е мотивирало адв. Иван Минев да даде такова невярно правно становище. 

По отношение на гладната стачка на о. Иван Янков като форма на протест срещу решението на Св. Синод да касира избора – това е неуместно за един свещенослужител светско поведение. Еп. Йеротей написа прекрасно открито писмо до о. Иван с необорими духовни аргументи, които казват достатъчно и които подкрепям. Ако гладната стачка беше богоугодно поведение, почитаеми висши духовници като митрополитите Гавриил, Даниил и Серафим щяха да я поощрят, понеже са гласували против решението за касирането. Все пак обаче, колкото и да не ни харесва, решението е валидно и задължително, независимо че е взето с мнозинство, а не с единодушие (Правило 6 на I Вс. Събор и чл.63, ал.2 от Устава).

Важно е да се разбере, че никой няма право да налага на Св. Синод за митрополит кандидат, който не се ползва с доверието на Синода. Колкото до намеците на някои по-невъздържани протестиращи, че няма да приемат избрания от Св. Синод митрополит, 36-то Апостолско правило постановява: „Ако някой, ръкоположен за епископ, не приеме да служи и да се грижи за поверения му народ, нека се отлъчи, докато приеме. Също така и презвитер и дякон. А ако отиде там и не по своя воля, а по злоба на своя народ не бъде приет, нека си остане епископ, но да бъде отлъчен клирът на тоя град, задето не е поучил тоя непокорлив народ.“ Дано тези протестиращи не отпаднат в разкол и да осъзнаят, че злословието по адрес на Св. Синод и непослушанието може да донесе само духовни вреди и съблазън.

Добре би било да имаме ревност не толкова по административните въпроси, които Бог е поставил в правомощията на Св. Синод, а по веровите и духовните. И да молим Той да ни даде Сливенски митрополит и Патриарх с твърди православни убеждения, които ще имат ревност за чистотата на вярата и за единството на Църквата, за да могат да се справят с предизвикателствата на нашето време.

Декларирам, че написах горното по съвест и обективно по правото.

Александър Тодоров, юрист