Вход

Православен календар

Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание

 

 

Книгите на покойния протоиерей Александър Мен в наше време се издават в големи тиражи. Тези, които ги четат обаче трябва да знаят, че макар отец Александър да бил православен свещеник, в неговите трудове има много схващания и идеи, противоречащи на истините на Православната вяра. Една от причините е, че отец Александър се намирал под силното влияние на неправославното западно богословие – католическо и протестантско. Къде точно са разминаванията ще се постараем да покажем тук.

Предисловие

Библейската тематика, според собственото признание на отец Александър Мен е любимата от всички теми в неговото творчество. Въпреки че, монографията «Как да четем Библията» (Брюксел, 1981) е кратка и конспективна, авторът достатъчно пространно излага въпроси с библейска тематика в своите по-ранни и по-обемисти трудове, издадени под псевдонима «Емануил Светлов» и които са:

- «Магизъм и единобожие» (Брюксел, 1971);

- «Възвестители на Царството Божие. Библейските пророци (VIII-IV вв. до Р. Хр.)» (Брюксел, 1972).

Не бива да пропускаме и първия обемист труд на отец Александър, излязъл под псевдонима «Андрей Боголюбов» и посветен най-вече на новозаветната евангелска история:

- «Синът Човешки» (Брюксел, 1969, 1983).

Ще отбележим, че не се готвим да правим подробен анализ на споменатите литературни произведения на отец Александър. В тях ще обърнем внимание само на онези места, които са непосредствено свързани с библейската тематика. Задачата на този очерк е да дадем оценка на подхода на автора към Свещеното Писание.

I. Протоиерей Александър Мен като коментатор на Стария Завет

1. Библията – слово Божие или слово човешко

Изходният принцип на библейските коментари на о. Александър се заключава в следното: Библията, както той смята, това е преди всичко «слово човешко», обикновен историко-литературен паметник от миналото, също като, да речем, «Божествена комедия» на Данте или «Слово за Игоревия полк». И съответно в изучаването на Библията, отец Александър отдава решаваща роля на човешкото знание – филологията, историята, археологията. Целият набор от науки, които той привлича за изяснението на Свещените книги, именува «библейска критика». По неговото собствено определение, това е «науката, изучаваща Библията като литературно произведение», (М. 486-487).

Още в този изходен принцип о. Александър се разминава с позицията на Църквата. Съгласно учението на Православната Църква, Библията, това е слово Божие, тоест единствената в света книга, чийто автор е Сам Бог. Вярно е, че всяка от съставните части на Библията има и своя автор в лицето на определен човек – пророк или апостол, но неговата роля се свежда само до това, „да оформи”, да изрази на човешки език това, което му се съобщава от Светия Дух като Божествено Откровение. У автора-човек се запазва свободата в изразяването на откриваните мисли, от него не се отнема човешкото знание, но цялата тази «човешка страна» на Библията е подчинена на Божествената. Свети апостол Павел подчертава, че Свещеното Писание е именно слово Божие, а не човешко (1 Сол. 2:13). Идейното съдържание принадлежи на Бога, а само начинът на изразяване на мислите - на човека. В това се състои принципът на боговдъхновеността на Библията.

Принципът за боговдъхновеност означава, че при всички изследвания на Библията човешкият фактор трябва да бъде подчинен на Божествения. В Православието съществува определена дисциплина на ума и култура на мисленето в разбирането на Библията. Основно правило е, че Свещеното Писание може да бъде тълкувано само в съответствие със Свещеното Предание на Църквата, в съгласие с мнението на светите отци (19-то правило VI Вселенски Събор). И това не е просто някакво «тесногръдие», «деспотизъм» над мисълта или ревностно мракобесие. Това е естествено следствие от принципа за боговдъхновеността на Свещеното Писание. Светият Дух чрез пророците и апостолите е съставил свещените книги. И Светият Дух чрез светите отци ги е изтълкувал. Всички библейски изследвания, нямащи признание от страна на Църквата, са неоснователни по тази причина. Те, така да се каже, са лишени от свидетелство от страна на автора на Библията – Светият Дух, пребиваващ в Църквата.

Именно от тази култура на мисленето са лишени трудовете на о. Александър Мен. Кого ли само не е привлякъл в своите обяснения на библейските текстове! Тук наред със светите отци – Иоан Златоуст и Григорий Ниски, са и явни еретици като Теодор Мопсуетстки, Пелагий, философите волнодумци, потъналите в заблуди прот. С. Булгаков, Н. Бердяев, В. Соловьов, католически, протестантски богослови, както и просто учени-естествоизпитатели, физици, биолози и др. Разбира се, това свидетелства за широтата на ерудицията на автора, но бедата е в това, че на мненията, почерпени от тези разнородни източници, отец Александър придава еднакъв авторитет при тълкуването на Библията, а това е съвсем неправомерно от гледна точка на Православното богословие.

По тази причина възниква страшно смешение на понятия и многочислени отклонения от Православното вероучение.

следваща >>

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти