Мат. 18:23–35

1 Кор. 9:2–12

Днес евангелското четиво привежда удивителен пример на слепота и безчовечност. Един слуга задлъжнял към своя господар с огромна сума – десет хиляди таланта. Грозяла го загуба на семейството и на цялото му имущество. Тогава на този раб нищо друго не му оставало освен да се обърне с молба към господаря: „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя”.

Господарят бил наясно, че той никога не ще може да изплати дълга си. Разбирал, че този човек е отчаян и сам не знае какво говори. И тогава изведнъж „господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга”.

Какво чудо! Какво велико и неочаквано щастие! След всичко това всичко в душата на клетия раб би трябвало да се преобърне. Той наистина би трябвало да се почувства като да е възкръснал от мъртвите! Целият свят за него би трябвало вече да е различен и всички хора да изглеждат по друг начин.

Но ето какво се случило по-нататък. „Като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше” всичко на всичко „сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш”. Другарят му „падна пред нозете му” и със същите думи, както и самият той само преди няколко минути, започнал да умолява: „Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя”. И той наистина би заплатил. „Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга”.

Господарят, като узнал това, казал: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?” И тогава господарят напълно справедливо го „предаде на мъчители, докле да му изплати целия дълг”. След като разказал тази притча, Господ разяснил: „Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.”

Възмущението на господаря е съвсем разбираемо. Всяко дело трябва да принася плодове. „Кой сади лозе, и не яде от плода му?” „Който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.” Още повече пък за поселия доброто е непоносимо да го вижда затъпкано и непринасящо никакъв плод.

А колко непоносимо е за Божиите ангели да виждат, как посятото в нас от Господ Иисус Христос понякога се оказва съвсем безплодно! „Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?” На нас ни се прощават всички грехове при Кръщението, прощават ни се и новите грехове в тайнството Изповед и ни се възвръща вечният живот. И ако ние след всичко това не сме готови да простим от сърце на своите длъжници, значи нищо не сме разбрали от християнството и за нас това, което е станало на Голгота е нищо.

Представи си, че на теб веднага са ти простили огромен и неизплатим дълг. Вчера си мислил да приключиш със себе си заради предстоящия позор и разорение, а днес радостен се връщаш от своя милостив благодетел. Планина се е смъкнала от плещите ти и слънцето свети отново. И нима преизобилието от твоята радост не стига за това да удовлетвориш просбата на някой от тези малките, които си срещнал на пътя си?!

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев