„Сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше” (Мк. 1:35).

Ето добър урок за това, как трябва да се става рано и първите часове да се посвещават на молитва в уединение.

Душата обновена от съня е свежа, лека и прозирна като свежия утринен въздух. Затова тя сама иска да бъде пусната там, където е цялата ѝ отрада – пред лицето на Небесния Отец, в компанията на ангелите и светиите. По това време на нея ѝ е по-удобно да върши това, отколкото после, когато ще я налегнат дневните грижи.

Всичко Господ устройва. Трябва от Него да вземаме благословение за делата, нужното вразумление и необходимата подкрепа. И побързай по-рано, докато все още нищо не ти пречи, насаме да се възнесеш към Господа с ум и сърце и да Му разкриеш твоите нужди и намерения, както и да изпросиш Неговата помощ.

Като се настроиш с молитва и богомислие още от първите мигове на деня, целият ден след това ще проведеш в благоговение и страх Божий и със събрани мисли. Оттук и внимателността, последователността и стройността в делата и взаимните отношения. Това ще е наградата за труда, който ще положиш в уединение. Също така това би могло да бъде мяра на благоразумие и за мирските люде, а не нещо, което е чуждо на техните цели.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев