Духовната прелест
Повечето човешки грехове имат в своята основа недостатък на вярата, на религиозността, на църковността. Но този специално грях се състои в лъжовно усещане на преизобилие от духовни дарования. Този грях е особено разпространен сред монасите, сред духовно развити хора с повишена духовна чувствителност, които живеят аскетичен живот.
Човекът, който се намира състояние на прелест, се мисли за достоен и за придобил особени плодове на духовното съвършенство, като за потвърждение на това му служат всевъзможни „знамения”, тоест съновидения, гласове и видения наяве.
Такъв човек може да бъде много надарен в мистичен смисъл, но при отсъствие на църковна култура и богословско образование, а най-вече при липсата на добър и строг духовен наставник, и в същото време пребиваващ в среда, в която неговите разкази се приемат за реални откровения, бързо изгражда в себе си гордо самомнение и лъжовно, прелестно понятие за своето духовно състояние. Това обикновено започва с приемането на някакъв загадъчен сън, пълен с някакви неразбираеми неща за мистично откровение или пророчество. На следващия стадий вече наяве могат да се появят сияещи видения, в които той разпознава ангел, някой Божи угодник, или дори Богородица и Самия Спасител. Те му съобщават някакви невероятни откровения често напълно безсмислени.
Според учението на светите отци не бива да се обръща внимание на сънищата, още повече пък те да бъдат преразказвани, а също така трябва крайно недоверчиво да се отнасяме към различни видове видения и знамения. Трябва да побързаме всяко такова видение да изповядаме пред духовния наставник, като внимателно следим сърцето си дали в него не възниква горделиво себеусещане, основано на мисълта за своята особена избраност, духовност и повече от всичко да се опасяваме от тази рана в душата, с която се започва прелестното състояние.
Архимандрит Лазарь (Абашидзе), Грех и покаяние последних времен
Превод: прот. Божидар Главев