При изцелението на разслабения Иисус Христос представил и друго немаловажно доказателство за Своето божество и равенство с Бога Отца.

Книжниците казваха, че властта да опрощава грехове принадлежи единствено на Бога, обаче Той не само прощава грехове, но още преди това разкрива в Себе си друго свойство, присъщо само на Бога, а именно, че открива тайните на сърцето. Книжниците не бяха изказали мислите си на глас: Тогава, казва евангелистът, някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. А Иисус, като видял техните помисли, рекъл: „защо мислите лошо в сърцата си"?

А че познаването на сърдечните тайни принадлежи само на Бога, чуй какво казва Соломон: „Само Ти познаваш сърцата на синовете човечески”, също и Давид: „Ти изпитваш сърца и утроби” (Пс. 7:10), и Иеремия: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?” (Иер. 17:9). А сам Бог казва: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1 Цар. 16:7). И от други места в Писанието става ясно, че да познаваш сърдечните тайни е присъщо само на Бога.

И тъй, желаейки да покаже, че Той е Бог, равен на Отца – това, което книжниците мислеха в себе си (а те, страхувайки се от народа, не смееха да изкажат мислите си на глас), Той разкри и изобличи, показвайки при това велика кротост. „Защо – казва Той – мислите зло в сърцата си?“ Ако някой можеше да негодува, то това би бил болният, бидейки излъган в надеждата си. Той можеше да каже: „Дойдох, за да ме изцелиш от разслаблението, а Ти лекуваш друго; как мога да се уверя, че греховете ми са простени?“ Но той не казва нищо подобно, а се предава във властта на Лекуващия. Междувременно книжниците поради своята гордост и завист порицават дори благодеянията, извършени спрямо другите. Затова Спасителят ги изобличава, макар и с кротост.

„Ако не вярвате на първото доказателство за Моето божество и смятате думите Ми за празнословие, ето, добавям и друго: откривам вашите тайни.“ След това Той представя и ново доказателство. Какво е то? Укрепва тялото на разслабения. Когато говори на разслабения, не разкрива напълно властта Си, тъй като не казва: „Аз ти прощавам греховете“, а „Прощават ти се греховете“. Но когато трябва да убеди в това враговете, ясно изразява властта Си, казвайки: „Но за да знаете, че Син Човечески има власт на земята да прощава грехове...“ Виждаш ли как Той желае да бъде почитан като равен на Бога Отца? Той не казва, че Синът Човечески има нужда от чужда помощ, или че е получил властта от друг, а че „има власт“. И казва това не от тщеславие, а за да убеди враговете, че не хули Бога, като прави Себе Си равен на Отца.

Господ навсякъде желае да представя ясни и неоспорими доказателства; така например на очистилия се от проказа казва: „иди, покажи се на свещеника“ (Мат. 8:4). На тъщата на Петър дарява сили да Му служи, а на демоните позволява да влязат в свинете, които се хвърлят в морето. Така и тук – за доказателство, че греховете на разслабения са простени, Той укрепва тялото му, а за доказателство, че тялото му е укрепено – го кара да носи одъра си, за да не се сметне чудото Му за измама. И не изцелява разслабения, преди да постави на книжниците въпроса: „Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?“

Тези думи имат следния смисъл: кое ви се струва по-лесно – да се изцели тялото от разслабление, или да се освободи душата от греховете? Очевидно изцелението на тялото. Колкото душата превъзхожда тялото, толкова и прощаването на греховете е по-голямо дело от телесното изцеление. Но тъй като изцелението на душата не може да се види, а телесното изцеление е видимо, Аз присъединявам към първото и второто, което е по-низше, но очевидно правя това, за да уверя чрез него в по-висшето – невидимото.

Така Спасителят още отпърво с делата Си разкри за Себе Си онова, което по-късно Иоан каза за Него: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“.

Толкование на Евангелие от Матфея, Беседа 29.

Превод: прот. Божидар Главев