„От сърцето излизат зли помисли” (Мат. 15:19). А в сърцето откъде са се взели? Техният корен е живеещият в нас грях, а техните разклонения, размножаването им и конкретният им вид зависи от собственото произволение на всеки човек.

Какво да се прави? Най-напред отсечи всичко, което идва от собствения произвол. Ще бъде подобно на това – някой да обрули на дървото всички листа, да изреже всички клони и леторасти и дори ствола да отсече почти до корен. След това не позволявай да изникват нови издънки и самият корен ще изсъхне: тоест не позволявай от сърцето да излизат зли помисли, а появилите се отблъсквай и прогонвай. Така живеещият в нас грях не ще получи подкрепа, ще отслабне и съвсем ще загуби сила.

В това е същността на заповедта: „Бъдете трезвени, бъдете бодри… Внимавайте върху себе си. Препашете чреслата на помислите си” (1 Пет.5:8, 1:13 - слав.).

Бъдете внимателни и разсъдителни! От сърцето излиза не само зло, но и добро; само че не всяко добро, което се внушава от сърцето трябва да се изпълнява. Кое наистина е добро и трябва да се изпълнява, това ще определи разсъждението. Разсъждението е ножицата на градинаря, едни клонки то отрязва, а други облагородява.

Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев