Отстъплението на новия Израил от Спасителя към края на времената ще претърпи огромно развитие, както предвъзвестил апостолът: «оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението», а после, като следствие и плод на отстъплението, ще се «открие човекът на греха, синът на погибелта» (2 Сол. 2:3), който ще дръзне да се нарече обещания Месия, ще изиска за себе си поклонение като на Бог и ще го получи от подготвилите се да приемат антихриста с явно и тайно отстъпление от Христос. Отстъплението ще бъде толкова голямо, че «понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта» (Мат. 24:12).

Това означава, че греховните съблазни и примери ще се умножат толкова, щото ще въвлекат в греховен живот безброй много хора. Вярата в Христос едва-едва ще съществува, както възвести Сам Господ: «Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?» (Лук. 18:8). Веществените временни занятия и наслади ще привлекат цялото внимание на човечеството. «И както беше в Ноеви дни» – се казва в Евангелието – «тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха» (Лук. 17:26–28). Обилното земно благоденствие и мащабните земни предприятия и начинания са изложени от Божието Слово като очевиден за всички признак на последното време и на узрялата греховност на човечеството, по-голямата част от която е неявна и неразбираема при повърхностен поглед.

Човечеството никога не желае да се обяви за последовател на злото дори да е потънало в него: то постоянно се стреми да се покаже добродетелно. Когато то най-много си позволява беззакония, тогава най-много се грижи да се оправдае пред очите на хората (вж. Лук. 16:15); тогава най-много лицемери; тогава с безсрамие и дързост започва да провъзгласява своето съвършенство и добродетел (вж. Иоан. 9:28).

Привързаността към веществото и вещественото благоденствие лесно може изцяло да завладее човека, да обхване неговия ум и сърце, да открадне цялото му време и всички сили: поради моето падение от младини «душата ми се приведе към земята» (Пс. 118:25 - слав.), вместо да пребивава нагоре. Такава привързаност отвлича човека от Божието Слово, от мислите за смъртта и вечността, отвлича от вярата в Бога и от богопознанието, убива го с вечна смърт. «Ако някой обича света» – обявява на всички без изключение Светият Божи Дух – тоест, ако обича земния живот с неговото благоденствие и наслада – «той няма любовта на Отца», тоест Божията любов (1 Иоан 2:15). «Приятелството със света е вражда против Бога... Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога» (Иаков 4:4). «Не можете да служите на Бога и на мамона», тоест на Бога и на земното благоденствие (Мат. 6:24).

Служенето на мамона особено когато на тази служба са принесени в жертва всички сили на душата е отстъпление от служението на Бога и верен признак за падане в най-дълбоката безизходна пропаст на греховност. Както старият Израил принесе в жертва духовното достойнство, предложено му от Изкупителя и го замени срещу земно превъзходство и напразни надежди за преизобилно земно благоденствие, така и новият Израил по свидетелството на Свещеното Писание ще отхвърли своето духовно достойнство дадено му от Изкупителя заради земното скоро погиващо благоденствие, благоденствие, съществуващо само в измамни мечти, и ще унижи Светия Дух пред своя паднал лъжеименен разум (вж. 2 Сол. 2).

Старият Израил се подмами по мечтата за по-висше земно благоденствие, измамен е и новият Израил от подобна мечта и стремление. Временни и вечни бедствия постигнаха стария Израил за отхвърлянето на Изкупителя: тези бедствия са слаб образ на страшните бедствия, които трябва да бъдат наказанието на новия Израил за неговото престъпление. Той ще бъде подложен на жестока временна и вечна присъда, няма да я избегне, защото е «занемарил такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, когато Бог потвърждаваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля» (Евр. 2:3–4).

Игнатий (Брянчанинов) святитель, Полное собрание творений, Т. 4, Беседа в Неделю тринадесятую. О причине отступления человеков от Бога.

Превод: прот. Божидар Главев