Утешения в този свят не бива да се търсят страстно и настоятелно, но утешението, което дори и в този свят дарува Божията благодат, трябва да се приема с благодарност. Добро нещо е да се откажеш от утешенията на този свят и в същото време да не смяташ себе си за безутешен. Благ е Господ: както и в най-суровата и груба храна е вложил вкус, така и в най-тежкия жребий на този свят е положил известно утешение.

Да искаш в този свят да се увериш в подробностите на бъдещия блажен живот е все едно да искаш, бидейки в затвор, да видиш и узнаеш това, което се случва навън в обществото. В този свят сме затворени, за да може самото отделяне от обществото на блажените да ни научи да ценим блаженството на това общество и да го заслужим. Когато уединеното заключение постигне възпитателната си цел и човек вече е близо до допускане в обществото, тогава понякога дори в заключението му се позволява да узнае нещичко за случващото се в обществото… Понякога... Нещичко...

А що се отнася до лишенията, те трябва да бъдат с мярка, не своеволни и не като проява на упорство. По суровия път на отците не всеки може да върви, а още по-малко пък без ръководител „от техния род”. Да изпълним в послушание дължимото и познатото, защото извънредното и непознатото е опасно, когато някой насила се домогва до него. Ако Бог го изпрати – тогава е друго. Тогава Той ще изпрати и средства и способи за охрана.

Святитель Филарет Московский (Дроздов), Призовите Бога в помощь, Письма к светским лицам

Превод: прот. Божидар Главев