„Кога се дигне Господ да съкруши земята!” (Ис. 2:19). Така започва своето истинно свидетелство пророк Исаия. Не като нашенските т. нар. пророци, които казват: „така ще стане“, а после не става; или „така ще се случи“, пък не се случва. Това обаче е онзи велик пророк, на когото Божият ангел вложил небесен огън в устата, за да го очисти от всяка заблуда и лъжа. И той да пророкува само онова, което е истинно, което е от Бога.

Исаия е един от най-великите пророци в историята на човешкия род, защото предрече най-големите събития в божествената драма на спасението. Той предрече раждането на Спасителя от най-чистата Дева; предрече Неговото земно раждане от коляното на Иесей и от дома на Давид, от който бяха праведните Йоаким и Анна, родителите на Дева Мария, и праведният Йосиф, нейният закрилник. Предрече Христовия Предтеча – Йоан Кръстител, като гласа в пустинята; като тръбача на пришествието на Месията и като този, който изравнява пътя за Неговото идване. Предрече великото дело на Христа, описа от далечината на времето Неговия кротък характер, Неговата преданост на волята на Небесния Отец и Неговото кротко поведение при воденето към Разпятието – както овца водят на заколение. Накрая предрече Неговата победа и слава, слава безпримерна и непреходна, на която и ние днес сме свидетели заедно с целия християнски свят. Защото всичко това се е извършило в действителност пред очите на вселената. Затова го разкъсаха жив злобните иудеи. Иудеите не искаха небесно царство, а земно, не очакваха месия от небето, а от земята. Но с тази своя зла постъпка те само увеличиха славата на Исаия и своя срам.

Този славен Исаия, който е предрекъл още и че когато се дигне Господ да потресе земята, „ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден“ (Ис. 2:11).

И от древни времена Господ много пъти се е вдигал, за да разтресе земята заради това, че Неговите хора вместо на Него Единствения Бог, са се покланяли на обожествени човеци и на измислени и горделиви човеко-богове. Той се вдигна и в наши дни и наистина потресе цялата земя в Своята праведна ярост, за да пречупи човешката гордост и да унизи изкуствената човешка възвишеност.

Такова Божие вдигане против хората често неизбежно е следвало въставането на хората против Бога. Еретическите народи от нашето време поставиха Христа Господа на най-последното място на трапезата на този свят, като последния просяк. А на първите места поставиха своите велики люде – политици, писатели, философи, баснотворци, учени, финансисти, дори туристи и спортисти. Очите на всички тези народи бяха вперени в тези титани, в тези модерни богове, докато за Христа, победителя над смъртта, малцина се сещаха.

Това отвратително въставане на кръстените, но еретически народи против Всевишния Бог бе последвано от вдигане на разгневения Бог против беззаконните хора и народи. И действително Бог се вдигна, за да потресе земята. И нечувано и свръхтежко страдание сполетя земните народи и това стана пред очите ни. Не само че всички обожествявани човешки величия се оказаха угаснали поради огъня, на който вече никой не се опитва да се стопли, но се случи и онова, което Исаия предрече: „И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята“ (Ис. 2:19).

Не се ли изпълни това буквално по време на миналата война? Не бягаше ли народът от няколко континента, а също и у нас, в каменни пещери и в земни пропасти, за да намери подслон за своя живот, преследван от европейските сеячи на смърт? А тези сеячи на смърт са именно онези титани, онези човешки идоли, които седяха начело на трапезата на този свят и се присмиваха на Христа като на просяк, седнал открая ѝ.

Нататък Исаия още предсказва, че хората и народите от страх пред сиянието на величието на единствения небесен Бог, ще начупят всичките си идоли, ще отхвърлят всичките си фалшиви богове и ще спрат да им се кланят, като „на къртове и на прилепи” (Ис. 2:20). Ясно е, че пророкът под „къртове“ тук разбира човешките величия, които не искат да знаят нито Бога, нито небесното царство, а учат хората да живеят в мрака на този свят, хранейки мислите си със земни неща. А под „прилепи“ пророкът има предвид онези хора, които се боят от Христовата светлина и бягат в мрака на своите тесни, мрачни и студени идеологически пещери.

Накрая пророк Исаия завършва своето страшно пророчество с това предупреждение: „Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му” (Ис. 2:22). Той иска да каже на всички, които могат да чуят и да разберат: оставете се от надеждата в немощни и смъртни хора. Върнете се при Живия Бог, в Когото е спасението. Кой ви излъга да турите Христа Спасителя в дъното на своята трапеза и да предложите първите места на световните горделивци, празноглавци и сеячи на смърт? И ще се оставите ли пак да ви излъжат? Избирайте живот или смърт! И знайте, че ако вие пак въстанете против Бога заради фалшивите богове на „културата“, и Бог ще се вдигне против вас. И вашите деца тогава, треперещи от страх в пещери и земни пропасти, ще познаят славата и величието на Господа Бога, Създателя и Всевишния. Само че на висока цена, по-висока от вашата. Амин.

Владика Николаj, Кроз тамнички прозор, Поруке Српском народу из Логора Дахау, Порука 12.

Превод: прот. Божидар Главев