Иоан 3:13–17

Галатяни 6:11–18

Стоейки пред тайната на Светия Кръст, четем, как „един човек, на име Никодим, началник иудейски дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог”. А Господ започнал да говори за необходимостта човек да се роди отново, за Духа, Който „духа, дето иска“. Никодим пита как, защо, но отговорите на Иисус Христос не се опират на живия духовен опит на слушателя и затова те са като знаци, като точки, които още не са съединени в контур, поради което още не се е получил определен образ.

Ето, Господ поставя първата такава точка: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето“. Но за Никодим цялата новозаветна история е все още предстояща. Затова Господ поставя втора точка: Той напомня един епизод от миналото на Божия народ – „както Моисей издигна змията в пустинята“. Тук Никодим би трябвало да си спомни как евреите за пореден път възроптали. „И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви. И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа. И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив“ (Числа 21:6–8). И в историческата памет се е запечатало: ето, смъртта е вече неминуема, и изведнъж – едно само поглеждане към медното изображение на носителя на смъртта, и идва изцеление. Поглеждаш – и отново живееш.

Именно този странен факт Господ сега напомня и обяснява. Но обяснява с факт, който... още не се е състоял: „и както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески“. Не медният образ, поставен на върлина, ще донесе избавление, а издигнатият на кръста Човек, Който Сам няма грях, но е във всичко подобен на човека, чрез когото дойдоха грехът и смъртта.

И по-нататък Господ, отново без да обяснява кой е Син Човечески, поставя трета точка, откривайки вече истината за Сина Божи: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“. За Никодим и това е загадка, но Господ все пак казва онова, което казва. Защото словото на истината, дори и извън историческия и духовен опит, все пак си остава слово на истината, изпълнено с вътрешна сила.

Ето и Никодим: първо дошъл, скривайки се от всички; после не се побоява да се изкаже в защита на Иисуса пред синедриона; и ето че по-късно заедно с Йосиф се осмелява да поиска от Пилат тялото на Учителя. Съвсем като в притчата: „както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа“ (Марк 4:26–28).

Нищо че ти твърде малко разбираш от написаното в Евангелието – пак чети и запомняй. Ще дойде време и сам от цялото си сърце ще кажеш заедно с Апостола: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света “.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев