„Чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му; а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката” (Марк 7:25-30).

Какво подтикнало сирофиникиянката да дойде при Господа и да бъде тъй неотстъпна в прошението си? Оформеният у нея траен образ на убеждения. Тя била убедена, че Спасителят има силата да изцели дъщеря ѝ и дошла при Него. Убедена била, че Той няма да остави прошението ѝ неудовлетворено и не преставала да моли.

Убежденията са крайният обобщен резултат от целия живот, от възпитанието, от разпространените мнения, впечатленията от заобикалящата реалност, ученията, с които човек се е сблъскал, от разнообразните случки и занимания в живота.

Под действието на всичко това мисълта работи и достига до известни убеждения. При това трябва да се има предвид, че Божията истина е навсякъде и постоянно прониква в сърцето на човека. Истината е залегнала в сърцето на човека. Божията истина е отпечатана върху всички твари. Божия истина има в човешките обичаи и нрави, има я и в ученията в по-малка или по-голяма степен. Но лъжата също е навсякъде.

Който е от истината, той събира истина и е изпълнен с истинни и спасителни убеждения. А който не е от истината, той събира лъжа и е изпълнен с лъжовни убеждения и пагубни заблуди. От човека зависи това, дали е от истината, или не е от истината. Всеки решава сам, а Божият съд очаква всички ни…

Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев