„Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше“ (Лука 5:6).

Братя мои възлюбени, днес беше прочетено евангелието от Лука за проповедта на Господа Иисуса Христа, произнесена от кораба при Генисаретското езеро; след това, чухме за заповедта на Господа към рибаря Петър да хвърли мрежата в дълбокото и научихме за необикновено изобилния улов на риба, от който мрежите се късали, а корабите започнали да потъват; за ужаса на рибарите при този чуден улов; за това как Петър почувствал божествената власт на Христа и за дълбокото чувство за неговата собствената немощ; и накрая за призоваването на Петър – от рибар да стане ловец на човеци и за незабавното му последване на Христа (Лука 5:1–11). Това незабавно последване е чудо на Христа.

Да поздравим простия, смирения и трудолюбив рибар Петър с въздигането му в апостолски сан и ловец на човеци, а също и другите рибари ­– Иаков, Иоан и Андрей, защото в същия миг всички те последвали Христа и станали Негови ученици и апостоли, и прекрасно изпълнили своето спасително дело, улавяйки от дълбините на греховната прелест и суета човешкия род, всеки според мярата си.

Но да обърнем поглед към божественото лице на Спасителя. Аз се удивявам и се възхищавам на пресветлия чуден образ на божествената власт и могъщество на Христа като Творец на всяка твар и Спасител на човеците; също и на човешкия Му образ – съвършен във всичко, чужд на всякакви недостатъци; защото целият Му живот и по човешката Му природа беше съвършен. Сега обаче обръщам особено внимание на Неговото Божество. Тук виждам как безсловесните риби Му се покоряват и под действието на Неговата власт пълнят рибарските мрежи; тук виждам и словесната твар – хората, които безпрекословно се покоряват на властта Му, като оставят по Неговата дума всичко: домове, роднини, своя честен и отраден занаят, и тръгват след Христа, Който нямал къде глава да подслони. И това също е велико чудо.

Тук, както и в други случаи, виждам, че Той познава всички човешки сърца, всички помисли, намерения и дела; че има съвършено знание за миналото, настоящето и бъдещето. Там Го виждам като Цар на ангелските чинове, които смирено възпяват въплъщението Му и Му служат като на Творец при раждането Му и през земния Му живот. Тук Го виждам като страшен и всемогъщ Повелител над злите духове, които треперят пред властта Му и излизат от обсебените хора само по Негова дума или по думата на апостолите, на които Той даде власт над бесовете.

Тук виждам Неговата божествена власт над водата и въздуха: водата Го носи ненамокрен върху себе си; вълните мигом се укротяват от една Негова дума, бурята също утихва моментално. Той заповядва на огъня, който свирепства в живия организъм, и огънят веднага престава; със силата Си Той разтърсва земята като листо и троши вековни скали; там прави слънцето да изгасне посред ден и тъмнина покрива земята. Там Той показва божествената Си власт над всяка болест, изцелявайки решително всяка немощ – с дума и с докосване на животворната Си десница, или само с дума. Тук Го виждам като Владетел на живота и смъртта: когато четиридневният, вече започнал да се разлага Лазар, излиза от гроба по Негова дума напълно здрав и силен; когато мъртвият юноша се вдига от гроба. Там Го виждам като Възкресител на целия човешки род и като Праведен Съдия на живи и мъртви, и Отец на бъдещия безкраен век, Цар на вечното царство.

Навсякъде от словата и делата Му виждам, че всяка твар, жива и нежива, Му се покорява; виждам господството Му над цялата вселена, над живите и мъртвите, над самия ад. Но най-удивителното и радостното е това, че Той освобождава вярващите и искрено каещи се грешници от безчислените им прегрешения, като блудницата, митаря, разбойника, и ги наставлява на спасителния път към вечния живот, утвърждава ги в него, избавя ги от праведното проклятие и вечната мъка, и претворява грешниците в праведници. Това е по-голямо и по-висше от всички чудеса.

Защото именно за спасението на грешниците Той дойде в света, стана човек, ходѝ сред нас със Своите пречисти нозе, Сам учеше, вършеше чудеса, пострада, умря и възкръсна от мъртвите. За това Той избра апостолите и ги изпрати в света да уловят човеците от бездната на погибелта; облече ги в Себе Си, даде им мъдрост и ги препаса със сила свише, като им дари Светия Дух и власт да вършат безбройни чудеса, да прогонват демони и да разрушават всички техни мечтания и страхове. За това основа Църквата Си на земята, повери ѝ Своето божествено слово и даде спасителните Си закони, свещеноначалието, богослужението, тайнствата и „всички божествени сили за живот и благочестие” (2 Петър 1:3). Слава и благодарение на Господа за Неговия спасителен, чуден и всеблаг промисъл!

Ето какво исках да ви кажа днес по повод прочетеното евангелие – да ви представя, според силите си и въз основа на евангелието, в дивна светлина и величие божествената, чудна, премъдра, всемогъща и всеспасителна власт на нашия Спасител Господ Иисус Христос, за да възбудя и укрепя у себе си и у вас вярата в Него, надеждата на Него и горещата любов, благоговение и благодарност към Него като към превечен Бог; да пробудя ревност за спасението на душите ни, благоговение и усърдие към светата Църква, към нейните служители, призвани от Него и облечени в Неговата власт, към спасителните устави на Църквата, богослужението и целия богоустановен чин.

Сега обръщам внимание на думите на Господа, казани на Петър след като той, ужасен от необикновено големия улов и творческата власт на Спасителя, Му рече: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“. Какво Му отговори Господ? — „Не бой се; отсега ще ловиш човеци.“ Какво означават тези думи? Те значат следното: не се бой от Мене, Петре, макар че Аз съм Творецът и безначалният и всемогъщ Бог, Който сътвори и държи вселената със Своето слово. Аз дойдох не да плаша и да погубвам вас, Моите словесни овци, похитени от мисления вълк, а да ви помилвам и спася. Змията на бездната, дяволът улови Моето любимо творение, създадено по Мой образ и подобие, в своите гибелни мрежи. Аз дойдох Сам да уловя хората като безгласни риби, със спасителната Си благодатна мрежа да ги извлека от дълбините на греха и погибелта в Моето благодатно и славно царство. Върви, Аз те правя Мой сътрудник; бъди ловец на човеци; проповядвай им словото за царството Божие, за снемането на игото на греха чрез покаяние, за милосърдието и прощението на каещите се, за примирението с Бога. Ето какво значат думите на Спасителя към Петър!

Оттук си дайте сметка за високото звание на апостолите и на техните приемници – архиереите, свещениците и дяконите. Те са ваши пастири и учители, сътрудници на Бога; тяхното главно дело е да спасяват човешките души от греха и вечната погибел, да ги просвещават със светлината на Христовото Евангелие, да ги наставляват в добродетелта и да ги водят към вечното отечество. Почитайте ги, молете се за тях, за да преподават право словото на истината; нека Господ ги облече в правда и святост и имайте към тях особена любов заради делото им.

Днес се забелязва охладняване към пастирите – това е лош белег на нашето време, когато вярата у мнозина отслабва, когато нравите на християните са силно разслабени и развратени, ревността за спасение е угаснала у мнозина, а изключителната любов към временния живот и към различни страсти е станала начало на всичко.

По молитвите на светите Твои апостоли, Господи, помилвай и спаси всички нас! Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й, СПб., 1894.

Превод: прот. Божидар Главев