Евангелското четиво, което вие, възлюбени братя, току-що чухте, няма нужда от обяснение. Необходимо е само увещание. Защото човешката немощ не се наема да изяснява това четиво, което е изяснено от Самата истина.

Но в самото това обяснение на Господа има нещо, на което вие трябва да обърнете особено внимание, защото ако ви бяхме говорили, че семето е словото, полето е света, птиците са демоните, тръните – богатството, то би могло да стане тъй, че вашият ум да бъде обзет от съмнения и да не ни повярвате. Затова и Господ благоволил лично да изясни това, което казал. Защото кой би повярвал на мен, ако кажа, че тръните изобразяват богатството, когато тръните бодат и причиняват болка, а богатството е сладко и приятно? И все пак богатството това са тръни, защото убожданията на помислите свързани с богатството нараняват и измъчват духа, а когато те доведат човека до грях, тогава нанасят сякаш голяма кръвотечаща рана. Но истинското богатство е това, което ни обогатява с добродетели. И тъй, възлюбени братя, ако вие желаете да бъдете богати, то обикнете истинското богатство.

Словата Господни, които приемате чрез слуха, удържайте в ума. Защото Божието слово е храна за ума. Но както има случаи, когато приетата храна при невъзприемчивост на стомаха бива изхвърлена навън, така и понякога чутото слово не може да се удържи в паметта. Но който не може да удържи тази храна, неговият живот наистина е в опасност. И тъй, бойте се от опасността от вечна смърт, ако вие, макар да приемате храната на светото увещание, не удържате в паметта си словата на живота. Старайте се възприетото слово да бъде съхранено в сърцето. Старайте се семето да не пада край пътя, за да не дойде зъл дух и да го отнесе от паметта. Старайте се, семето да бъде възприемано не от камениста почва и да не произрасте плод на добро дело, който обаче няма дълбок корен. Защото на мнозина им се харесва това, което слушат и те полагат начало на някакво добро дело, но веднага щом бъдат сполетени от някакво нещастие, тозчас изоставят наченатото. На каменистата земя ѝ липсва влага и тя не може да изхрани това, което е произраснало на нея. Или пък мнозина, когато слушат да се осъжда скъперничеството, веднага също осъждат този недъг, възхваляват презрението на всички преходни неща, но веднага щом душата им съзре нещо, към което изпитват силно желание, веднага забравят какво са възхвалявали съвсем допреди малко.

Мнозина, когато слушат слово против похотливостта, не само не желаят да оскверняват плътта си, но и се срамуват за онези, които вършат такива неща. Но веднага щом пред очите им се появи плът, умът тозчас се увлича в пожелания. Като че допреди малко не са били тъй решително настроени срещу точно такова пожелание. И човек извършва такива престъпления, които много добре си спомня, че сам е осъдил. Често ние се съкрушаваме за определени свои греховни постъпки, но скоро след като сме се съкрушили, отново се връщаме към същите грехове.

Но трябва да забележим, че Господ в Своето изяснение казва, че грижите, богатството и светските наслади заглушават словото. Заглушават го, защото неблаговременните помисли свързани с тях задушават ума и като не позволяват на доброто желание да влезе в сърцето, така възпрепятстват входа на жизненото дихание. Трябва да отбележим още и че към богатството Христос прибавя и още две препятствия – грижите и светските наслади, защото те наистина притесняват духа с голяма загриженост и произвеждат прекомерна ненаситност.

А от добрата земя произраства плод на търпение точно защото извършваните от нас добри дела не са нищо, ако ние не умеем без раздразнение да понасяме недостатъците на ближните си. И трябва да знаем, че колкото по-високо се е изкачил някой по стъпалата на съвършенството, толкова повече в тоя свят го сполитат неща, които трябва с труд да понася; понеже, когато любовта на нашето сърце се отделя от сегашния век, тогава нарастват страданията, които този век му причинява. Затова и се получава тъй, че ние виждаме мнозина, които вършат добро, а в същото време претърпяват различни беди и напасти. Защото макар да избягват земните пожелания, те понасят много жестоки удари. Но според словото Господне, те принасят плод с търпение, защото ако смирено приемат ударите, то след ударите на тях им се праща небесна утеха. Така и гроздето се стъпква с крака, след което се превръща във вкусно вино. И тъй, който желае съвършено да победи пороците, той трябва да се старае със смирение да понася ударите, извършващи неговото очистване, за да може след това да застане толкова по-чист пред Съдията, колкото повече огънят на бедствията го е очистил от ръждата на душата му.

Имаше един човек на име Сервул, когото много от нас познаваха – беден откъм вещи и имущество, но богат на заслуги. Неговата продължителна болест се състоеше в някакво разслабление. Прислужваха му в болестта неговите майка и брат, а каквото той получаваше като милостиня, всичко раздаваше на бедните. Той беше съвсем неграмотен, но си беше закупил книгите на Свещеното Писание и в болницата, когато при него идваха набожни люде, той ги караше винаги да му четат от Писанието. И стана тъй, че той по своята мяра напълно изучи Свещеното Писание, въпреки че, както казах, беше съвсем неграмотен.

По време на болестта си той винаги се стараеше да благодари на Бога, да възнася песнопения и хваления към Него ден и нощ. И когато вече дошло времето неговото търпение да получи награда, тогава разслабените членове се съживили. Като разбрал, че смъртта е вече близо, той помолил хората около него да станат и заедно с него да започнат да пеят псалми в очакване на неговия изход. И когато той сам умиращ пеел с тях, изведнъж замълчал и със страх извикал: „Замълчете! Нима не чувате, какви хвалебствия се възпяват на небето?” И когато устремил ухото и сърцето си към тези хвалебствия, които вътрешно чувал, тогава душата се отделила от тялото. А при нейния изход се разнесло такова благоухание, че всички които присъствали там се изпълнили с неописуемо приятно чувство, като приели това за явен признак, че хваленията на тази душа били приети на небето. Ето с каква кончина излязъл от този живот този, който търпеливо понасял ударите на този живот!

И тъй, според думите на Господа в търпение израства плодът от добрата земя, която разорана с ралото на учението, достига жътвата на въздаянието. Но моля ви, възлюбени братя, обърнете внимание на това какво извинение на онзи праведен съд ще имаме ние, които сме лениви за добри дела, а имаме и имущество, и членове, които да ни служат, при положение, че бедният и безръкият изпълнил Господните заповеди. Няма ли тогава Господ да изправи срещу нас апостолите, които със своята проповед увличали след себе си към Царството тълпи от вярващи? Няма ли да изправи срещу нас мъчениците, които чрез проливане на кръвта си достигнали Небесното Отечество? Какво ще можем да кажем, когато видим този, за когото стана дума, Сервул, комуто продължителното разслабление било свързало мускулите, но не успяло да свърже него, така че да не може да върши добри дела? Вие, братя, така поощрявайте себе си към добротворство, като изберете за себе си който и да било от гореизброените, за да му подражавате, като така направите възможно и съучастието заедно с него във вечния живот.

Святитель Григорий Великий (Двоеслов), Сорок бесед на Евангелия

Превод: прот. Божидар Главев