Ангели, вхождение Пречистыя зряще, удивишася^[1].

При спомена за въвеждането на Пресвета Богородица в храма ми идват на ум мисли относно нашето влизане в Божия храм. Колко ли би трябвало да се чудят ангелите, когато виждат как някои християни влизат Божия дом.

Ех, слушатели, някои от нас идват тук с такава злост и злоба в душата, че дори ние недостойните не можем да не се удивим, как те влизат в такова състояние и такива си остават – все тъй зли и злобни. При нас в Божия храм присъства Бог със Своята благодат – Всеблагият, Всемогъщият Бог – и затова тук силата, която освещава, радва и утешава, присъства толкова осезаемо, че, струва ни се, не би било възможно злият и злобният да не се успокои и да не загърби своята злоба и злост.

И тъй, какво значи това – някои християни дори в храма Божий да не престават да злобеят към другите? Това значи, че те забравят, че в храма невидимо присъства Бог. Стоейки тук, те не мислят за Бога, не Му се молят, или молейки се, осенявайки се с кръстното знамение и покланяйки се пред Неговите икони, те изобщо не Го имат в мислите и сърцата си и съвсем не се обръщат към Него. Това, че ние можем да злобеем и да се сърдим, разбира се, е съвсем понятно, разбираемо е, че ние се раждаме с наклонност към злото. Но определено е непонятно и може да се каже, неестествено, някои да стоят в Божия храм, в това жилище на Божия мир и да не се успокояват, да не престават да питаят злоба, да се молят на Бога, на Бога на любовта и да не се укротяват, да не забравят своята злоба.

Трябва да бъде едно от двете: или като застанеш на молитва, преставаш да държиш злобата в сърцето си, или ти изобщо нямаш Бога в мислите си, когато се молиш. Който отваря очите си към светлината, той се освещава, и който се обръща с душата си към Бога, той непременно се успокоява. Понякога не е възможно да не се огорчиш от нечия постъпка, но и не е добре да не забравяш злото, когато си спомниш за Бога и се молиш на Него – Всеблагия и Всемогъщия. При стореното ни зло, душата ни трепери, както тялото от студа, но при мисълта за Бога, тя винаги се съгрява и успокоява.

Но какво да сторя, ще кажеш, като не мога да не се сърдя и не мога да загърбя злобата си? Ами прави това, което не правиш. Остави всяка житейска грижа и изцяло се обърни към Всеблагия и Всемогъщ Бог. Когато се молиш Богу от цялата си душа, особено когато Му се молиш в Божия храм, тогава усещаш мир и задоволство, бидейки успокоен от Божията благодат и милост, забравяш всичко, преставаш да таиш злоба към човека, колкото и голямо да е злото, което той ти е сторил. Дълго таят злобата в себе си само хора страхливи, боящи се за себе си, недоволни от себе си и неспокойни духом.

Помни слушателю! По каква причина ти си зъл и сърдит? Зъл и сърдит си, защото не се молиш на Всеблагия и Всемогъщ Бог, или се молиш не от сърце и душа. И като помниш това, не забравяй, че и ангелите и людете се чудят на това, как ти дори и в Божия храм не изоставяш своята злост и злоба към другите. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Стих от канона на празника - бел. прев.