Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога (Лук. 13:12–13).

Иисус Христос поучавал в една от еврейските синагоги в събота. Там имало жена, която осемнадесет години страдала от немощен дух; тя била прегърбена и не можела да стои изправена. Иисус, като я видял, повикал я и ѝ казал: жено, освобождаваш се от недъга си. „И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога” (Лук. 13:13).

По повод това евангелско повествование за изцелението на прегърбената жена от Спасителя искам, за Негова слава и за обща полза, да поговоря днес за вярата в Иисус Христос като Творец и Спасител, защото има и между вас, вероятно макар и малцина такива, които ветровете на съмненията и неверието на този век разклащат, които се смущават от хулите срещу Господа произнасяни от хора, помрачени в ума и сърцето си.

Чуйте, възлюбени! Цялото Евангелие е най-чистата светлина на божествената истина; в него навсякъде по-ясно от слънцето сияе Божеството на Спасителя. Без да ви препращам този път към множество други места, ще посоча само днешното евангелско повествование за изцелението на прегърбената жена чрез словото и полагането на ръце от Спасителя.

Този недъг в тялото на болната бил дело на сатаната, който я бил свързал по Божие допущение вероятно заради тайните ѝ грехове. Спасителят ясно казал, че сатаната я е свързал вече осемнадесет години. Как да не прославим всемогъществото на Господа! Той казал само: жено, освобождаваш се от недъга си и положил ръце върху нея – и тя внезапно се изправила и започнала да слави Бога.

Виждате как словото на Спасителя веднага станало дело, а полагането на ръцете – изцеление. „Той рече и стана; Той заповяда…” (Пс. 32:9), и немощната стана здрава. Кой тук не вижда Твореца, на Чието слово всичко се покорява, у Когото словото никога не отслабва? Кой тук не вижда Твореца, Чиито ръце са ни създали и устроили (Пс. 118:73)? Кой тук не вижда, че ние за Господа сме като глинени съдове, които Той може да създаде отново също толкова лесно, колкото и да разбие? Както е казано: „ще ги строшиш като грънчарски съд” (Пс. 2:9). Кой тук не вижда Бога на духовете, Който е Бог и на самия сатана, който е окован от могъщото слово на Спасителя с вечните окови на мрака и се пази за съда на великия съден ден, и само по Божие допущение може да върши пакости сред хората – в тялото им, а също и в душата, като наказание за греховете им?

И тъй, суетно мъдри синове на тоя век, безумни, които говорите в сърцето си и с езика си, че Иисус Христос не е Бог (срв. Пс. 13:1), вразумете се! Вие хвърляте лъжите си на вятъра; вие слушате вашия баща дявола и „искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44).

Опомнете се, иначе той ще погуби и вас завинаги. Започнете да почитате Сина Божи, за да не се разгневи и да не загинете по пътя, който сте поели; защото гневът Му скоро ще се разпали (Пс. 2:12).

Но, Господи Иисусе Христе, Боже на духовете и на всяка плът! Аз виждам безбройните Твои чудеса, подобни на чудото над прегърбената жена, извършващи се върху вярващите грешници. Какви сме всички ние, братя, ако не прегърбени люде, подобно на тази жена, за която се говореше в днешното Евангелие? Не са ли прегърбени душите ни от безбройните грехове до такава степен, че ни е трудно и срамно да погледнем към небето с очите на сърцето си поради многото ни неправди? Усещаме ли цялата горчива истина на тези думи?

О, тази истина усетил твърде добре един беззаконен цар, а после принесъл на Бога сърдечно покаяние за греховете през живота си. Говоря за иудейския цар Манасия. Той говорил на Бога така: „Аз съм прегърбен от многото железни окови, та не мога глава да подигна, и няма почивка за мене, защото Те прогневих и сторих зло пред Тебе: не изпълних волята Ти, не спазих заповедите Ти, поставих гнусотии и умножих съблазните. И сега прекланям колената на сърцето си и Те моля за благост...” (2 Паралип. Молитвата на Манасия).

Така, възлюбени братя, и всички ние сме душевно прегърбени от своите грехове; всички ние като четириноги животни сме се прегърбили към земята и гледаме само към земното, за земното мислим, земното търсим, към земното се прилепваме с цялото си сърце и не поглеждаме към небето – към Бога и Спасителя, Източника на живота ни, не гледаме с вяра и надежда към нашето истинско отечество, към мястото на нашето вечно упокоение и блаженство, заради което всички тук трябва да живеем със страх, вършейки спасението си; защото нашето живелище е на небесата (срв. Флп. 2:12; 3:20). И ето, нас прегърбените от грехове, Господ със силата си изцелява и изправя, когато с молитва и покаяние търсим това, изправя ни и ни поставя на правия път на Своите заповеди, на пътя, който води към вечния живот.

Кой от вас, братя, не е изпитвал многократно в живота си това велико чудо на благостта и милостта на Спасителя? Кой не е разтоварвал пред Неговата свята икона в църква, на изповед, и след причащаване със светите Тайни, бремето на своите грехове и не си е тръгвал от Него облекчен и утешен, изправен и бодър? Кой тогава не е чувствал в себе си сякаш прилив на нов живот и тази необикновена лекота в сърцето?

О, как ти ставаш лек и бърз като елен, когато Спасителят свали от теб тежкото бреме на греховете; тогава усещаш в себе си изобилие на живот и задоволство; а колко е тежко, колко вътрешно прегърбен ставаш, когато то – това греховно бреме – все още е върху теб, докато Спасителят не се докосне до твоето грешно сърце, за да го свали от теб. Тъга те обхваща, униние, мрак в сърцето и ума – целият си окован сякаш вериги са сложени върху теб. И това наистина е така, защото греховете са духовни вериги. Всеки бива окован в оковите на своите грехове, казва Божието слово.

И ето, възлюбени братя, как да не познаем Спасителя и Бога в тези дела на силата и благостта на Иисус Христос? Защото „кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Марк. 2:7) Кой може да оживотворява, освен Животодателя? Това противопоставяйте на всички безумни волнодумци, с които ви се случи да се срещнете тук или някъде другаде; казвайте им: Иисус Христос винаги ни оживотворява – само Той и никой друг; явно е, че Той е Животодателят; от нашите грехове винаги ни спасява – само Той и никой друг; явно е, че Той е Спасителят; искрената, сърдечна вяра в Него е покой и сладост за нашето сърце; игото Му за нашата душа винаги е много, много благо, и бремето Му – много, много леко (Мат. 11:30). Всеки от нас винаги би носил такова иго и такова бреме; явно е, че Той е нашият Бог, Който ни носи като птиченца под крилата Си.

Нека всички да се обръщаме колкото се може по-често към Спасителя, и винаги ще намерим в Него Лекаря на душите и телата си, винаги ще намерим в Него живот за оскъдняващата откъм живот наша душа, и с радост винаги ще прославяме своя Бог и Спасител. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й, СПб., 1894.

Превод: прот. Божидар Главев