„Той (Иисус Христос) е нашият мир” (Ефес. 2:14).

Приближава великият празник за всички християни – празникът на Рождеството на Господа и Бога и нашия Спасител Иисус Христос от Пречистата, Безневестна Дева Мария; празникът на най-великото, дивно и всеспасително събитие, многократно предсказано от пророците, предначертано чрез различни образи и подобия за ветхозаветните хора.

Скоро светата Църква заедно с Ангелите ще възпее: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2:14). Но къде са, ще попита някой, благодеянията на Божия мир, небесната тишина на земята, когато от самото начало и до днес войните не са преставали, когато земята тъй често е била и сега е страшно зрелище на битки и кръвопролития; когато човешките страсти и във време на война, и в мирно време непрестанно пораждат бури и смутове както сред масите, така и в отделните човешки личности.

Къде са тогава благодеянията на небесния мир, донесен на земята от въплътения Единороден Син на Безначалния Отец, Тихата Светлина на Неговата свята слава? Ангелите без съмнение възвестяват истината. Мир на земята е донесен и подаден, но тъй като това небесно, свято, безценно съкровище изисква сигурен страж, пазител и разпоредител, за да не би хората, носени от поривите на своите страсти отново да го изгонят от земята, то Царят на мира – Господ Иисус Христос – остави този Негов мир на Своята Църква, тоест на благоустроеното, благодатно общество на вярващите в Него, и особено на верните пастири на Своето стадо, като поръча на Църквата чрез тях да подава спасителния мир на всички, които го търсят.

В какво се състои мирът, донесен на земята от Иисус Христос?

В това, че Бог чрез Своя Единороден Син се примири с хората; че несъкрушимата преграда между Него и беззаконните люде бе разрушена; проклятието унищожено, греховното ръкописание разкъсано, смъртта поразена в главата; че на всички желаещи бе подадена спасителна благодат; че ни е „подарено всичко потребно за живот и благочестие” (2 Петр. 1:2–3); че на всички се откри свободен достъп до Бога; че на всички се откри пълната възможност да получат прошка на греховете, да придобият святост и да запазят спокойствие сред всички бури и тревоги на грешния свят.

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28), т.е. дойдете при Мене с вяра и покаяние всички, отрудени и обременени от греховете, и Аз ще снема от вас греховното бреме, ще прогоня бурята на страстите, ще превърна бурята в тишина – и вие от личен опит ще познаете, че Аз донесох на земята мир за всички, които желаят и търсят мира при условие, че имат вяра в Мене и нелицемерно покаяние.

„Игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11:30). И тъй, мирът, донесен на земята от Иисус Христос и възпят от небесните Ангели, се съдържа и се пази на земята в благодатното Христово царство, тоест в Божията Църква; тук могат да го черпят в изобилие всички искрено вярващи и искрено каещи се грешници. Не чувате ли колко често Църквата в лицето на свещенослужителя преподава мир на всички предстоящи, които от своя страна отправят благопожелание за мир и към него самия?

О, колко блажен и сладък е мирът на Господа Иисуса Христа, даруван на Църквата и на всички верни! Наистина душата, удостоена с Божия мир, изпитва райско блаженство в общението с Бога. И кой от нас не би желал този мир? Защото греховете и страстите гибелно бушуват в душите на грешниците, мъчат, притискат, изгарят, разкъсват на части, така да се каже, бедната душа.

Елате, прочее, подобни на мене грешници, при Христа Спасителя с вяра и нелицемерно покаяние – и Той ще ви даде мир. Аз многократно съм бил подлаган на разрушителния, смъртоносен метеж на страстите и всеки път, в безчислени по множеството си случаи, получавах от Господа скорошно избавление и свобода от душевната буря и благодатен небесен мир.

Ето какъв мир донесе на земята въплътеният Син Божий. Грешният свят не знае и не търси този мир, който е предтеча на вечния мир на небесата. Хората на този свят познават земния, прелъстителен, мимолетен мир – мир, произтичащ от успехите на користта и придобивките, от успехите на себелюбието, честолюбието, плътското удоволствие и сладострастието; мир, произтичащ от обаянието на зрелищата, от удовлетворението на чувството за мъст и прочее, и прочее. Това не е Божи мир, а плътски, грешен, дяволски мир. Не такъв мир донесе на земята Синът Божий.

Затова и Сам Той казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Иоан. 14:27), т.е. Аз ви давам не онзи мир, който дава светът, който „цял лежи в злото” (1 Иоан. 5:19).

И тъй, за да можем всички ние радостно и чистосърдечно скоро да възпеем заедно с ангелите: „Слава във висините Богу, и на земята мир“, нека се примирим с Бога, със собствената си съвест и с хората чрез нелицемерно покаяние; тогава и ние с радост ще прославим благодеянията на Божия мир, както ги прославят и самите Ангели, които притежават този мир. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 1-й, СПб, 1893.

Превод: прот. Божидар Главев