Повод за създаването на този сайт е стремежът да се направи оценка на съвременните опасности за църковното съзнание от позицията на Православното вероучение и светоглед. В това дело се ръководим от примера и духовните наставления на патрона на нашия сайт – иеромонах Серафим Роуз.

Основните опасности за съвременния християнин са икуменизма, новия календар, неверието, религиозното безразличие, рок-мисионерството, отричането на чудесата в Православната Църква, отричането на Православното благочестие и аскетизъм, ревизията на каноните и Църковната история, релативирането на правилата за духовен живот и изобщо всички пагубни за Църквата тенденции, които имат за теоретична основа модернизма.

„Православният модернизъм” съществува общо взето в безкритична среда, което доведе дотам, че неговите идеи и представители вече се възприемат като част от Православното Предание. Характерно за модернизма обаче е следното: Той раздробява монолитното Православно учение, изграждано през вековете въз основа на Свещ. Писание, Свещ. Предание и живия светоотечески пример, като същевременно започва да подменя една след друга получените дроби със свои собствени, които по същество са ерзаци. Така постепенно модернизмът стига дотам, че неусетно и умело подменя цялото автентично Православно Предание с ново, което обаче няма нищо общо с оригинала. Затова е толкова трудно да бъде припознат като изключително сериозна опасност за и от съвременните православни християни.

Тук той и неговите представители ще бъдат подложени на критична оценка и в същото време ще се дава положителния пример на автентичното светоотеческо наследство. Обект на критично разглеждане ще бъдат и други опасни явления в църковния живот, следствие от недостатъчно задълбочено познаване на нашата вяра - суеверия, болна мистика, гола обредност и т. н. като за тази цел ще се използват всички средства на Православната проповед.

В тази връзка модернизмът ненавижда делата и идеите му да бъдат поставяни в светлината на Светоотеческото предание и дори е изобретил термин-плашило, с който да характеризира тези, които се осмелят да го критикуват – зилоти. Така, без да се съобрази със сериозните обвинения срещу него, в лицето на своите представители и последователи, той заклеймява изобличителите си, манипулирайки идеологически незапознатите с автентичното Православие, за да се стигне дотам, че щом някой бъде квалифициран като зилот, това автоматично да доведе до пълно неглижиране на всичките му доводи.

Модернизмът също така има практиката да подхожда към цялото Светоотеческо наследство избирателно. Неговите представители в лицето например на Флоровски, Майендорф или Шмеман правят своя адаптация на това наследство – според собствените си вкусове и предпочитания. Но този техен reader’s digest е еквивалент на масовата култура в противовес на стойностната такава. Тоест тяхното християнство е популистко, популярно, плъто- и човекоугодно и стои спрямо истинското християнство в същата корелация, в която се намира например чалгата спрямо църковната или дори класическата музика. Това пластмасово, изкуствено Православие обаче е неспасително, вредно и с крайно лоши последствия. То лишава православния народ от дисциплина, прокарвайки чисто протестантски идеи за свобода в интерпретацията на светоотеческата практика, което е пагубно! Модернизмът с характерното си далекогледство „търси” избирателно „своята истина” в ранните векове на християнството, но не желае да види и приеме последните по време свети отци, защото те се явяват негови изобличители, както в теорията, така и в практиката. И в крайна сметка, бидейки на безопасно разстояние от древните свети отци, които резюмира според угодата си, той се пази от здравословната, но опасна за себе си близост на съвременните свети отци, които го изобличават в прав текст.

В резултат неговите последователи спират или въобще не начеват да живеят според Православната вяра, а се заемат да разсъждават за нея, да я ревизират, реформират, както и да подлагат на съмнения всички нейни спасителни наставления.

Ето с тази тенденция ще водим борба, противодействайки на неправославната пропаганда в Църковната среда и за ориентиране на търсещите и заблудените, призовавайки всички православни християни „да бъдат верни до смърт” на завещаното от Спасителя и Неговите ученици истинско Православие.

Макар и все още в разработка, „Бъди верен” е отворен за всички, които споделят неговите идеи. Приемат се също така препоръки и забележки, стига да са направени в добрия тон и в съответствие с целите и задачите на сайта.

Пасха Господня, 2010 г.

Главен редактор:

Свещеник Божидар Главев - свещенослужител в Българска Православна Църква (Сливенска епархия); завършил богословие в БФ на СУ "Св. Климент Охридски".

Системен администратор:

Васил Антонов

Консултант:

Роман Вершило

Редактор:

Десислава Главева - родена на 6 октомври, 1969 г. в гр. Бургас. Завършила е гимназия с изучаване на френски език и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Владее английски и руски. Работила е като преводач в „Александра видео” и за издателствата „Абагар”, „Селекта” и списание „Панорама”. Работила е и като радио водещ и журналист в бургаското радио „Гларус” и Рент ТВ. Понастоящем е клиросен певец към храмовете в гр. Каблешково и с. Горица, където живее.