Нашите деди не се съмнявали в истините на религиозната вяра. Днес обаче в нашето общество има много странични влияния, които са отчуждили голяма част от народа ни от Църквата, от вярата в Бога, от вярата в Христа като възкръснал Спасител. Затуй трябва да обърнем по-голямо внимание върху съдържанието на днес прочетеното евангелие, да се поучим от случая с апостол Тома, да усилим своята собствена вяра и да я присадим всред всички наши сънародници.

Когато в първия ден след възкресението Си Христос се явил на учениците Си, апостол Тома не бил с тях. Той не повярвал на другите ученици, че видели възкръсналия Христос. "Ако не видя на ръ­цете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните Му, няма да повярвам". След седем дена, както чухме в днес прочетеното евангелие, възкръсналият Спасител пак се явил на учениците Си в същата стая и при същата обстановка. Този път и Тома бил с тях. Спасителят го повикал да вложи пръста си в раните от гвоздеите и да тури ръката си в раната от копието. Апостол Тома отговорил и рекъл: „Господ мой и Бог мой”.

Неверието на свети апостол Тома не било греховно неверие. Греховно било неверието на иудейските първенци. Първосвещениците и книжниците иудейски не повярвали в Христа, че е изпратен от Бога Спасител, макар да гледали Неговите чудеса. Когато Иисус Христос изцерил слепородения, те направили специално разследване и макар да било ясно като бял ден, че Христос несъмнено извършил чудо, те Го обявили за грешник, защото извършил това в съботен ден. Когато възкресил Лазар от гроба, също не повярвали, а взели вече окончателно решение да Го осъдят и убият. Това греховно неверие на иудеите се дължи на тяхното упорство; те не искали да се откажат от мечтата си да видят Месията като земен цар, на когото те ще бъдат първи помощници и царедворци.

И днес има такова греховно неверие. Има хора, които твърдят, че християнството е едно зло за живота.

Неверието на апостол Тома обаче произлизало от силното му желание да се убеди сам, със собствените си очи и със собствените си ръце, че техният Учител е победил смъртта и възкръснал. Той искал това да бъде така и затова на него, както и на всички, които проявяват подобно неверие, Христос благоволил да даде исканите доказателства. Иудейските първосвещеници и книжници, макар да получили вест от стражата, че Христос е възкръснал, не искали да вярват и погинали в своето неверие.

След радостното възклицание на апостол Тома, който изповядал Христа за Господ и Бог, Иисус му казал: "Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели и са повярвали".

Това облажаване се отнася и за нас, които продължаваме да празнуваме светлото Христово Възкресение. Евангелистът добре е сторил, че подробно ни предава случката със съмненията на апостол Тома, та всички, които четат Евангелието, да получат същата увереност в Христовото възкресение, каквото придобил Тома. Той, както и другите апостоли, след Петдесетница тръгнал да проповядва за разпнатия и възкръснал Спасител в близки и далечни страни. Заради Христа и вярата си в Него и той като другите апостоли загинал мъченически, прободен с копие в Индия. От негово време и до днес в Южна Индия, дето той проповядвал, продължава да съществува християнска Църква, която се нарича Християнска църква на свети апостол Тома.

И днес има човеци, които се съмняват в Бога, в Евангелието, в Божиите чудеса. Църквата се обръща към тях с призива да дойдат, да видят с очите си и да попитат с ръцете си онова, което върши Спасителят сред Своите верни чада на земята. Силата на възкръсналия Христа е толкова голяма, че за вечни времена влияе благотворно в света, прави от грешници светии, от жестоки милостиви, от неверници — изповед­ници и мъченици за Христовата вяра.

Всеки човек в известни моменти от живота си се колебае от съм­нения. Нашето съмнение по отношение близките и приятелите ни, или по отношение на какви да е земни работи, няма голямо значение за живота ни. Обаче съмнението в основата на живота, съмнението в Бога и във възкресението, има най-печални последствия. Човек, който се съм­нява в Бога и във възкресението, не може да намери душевен мир. С право оприличават съмненията на ръжда, която разяжда всичко, до което се докосне. Съмнението руши, а вярата твори.

В днешно време сред нашия народ се шири съмнение в Бога и възкресението. Нека всички се постараем да засилим най-напред своята вяра в Бога и във вечния живот и след това да се трудим да разсеем съмненията и сред околните ни. Ако вярваме в Бога и във възкресе­нието Му без никакъв примес от съмнение, както вярвали апостолите, ние ще вършим същите дела, каквито вършили и те. В това ни уверява Сам Христос с думите: "Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, ще бъде, и всичко, що поискате в молитва с вяра ще получите" (виж Мат. 21:21-22). Амин.

„Неделник, Сборник проповеди”, Съставили: Сливенски митрополит Никодим, Свещеноиконом Цвятко Попхристов, СИ, София, 1967 г.