Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – 3 част

Още една подмяна от страна на отец Александър изисква разобличение. Отец протоиереят се старае да прокара мисълта, че неговите разногласия с учението на Православната Църква са закономерен резултат от строгата научност на неговите трудове. Сякаш съвременната наука е доказала, че към Библията трябва да се подхожда така, както подхожда о. Александър! А представите на Църквата са отживели своето време и, така да се каже, заради любовта към истината трябва да се разделим с тях.

„Нашият религиозен дълг, тържествено заявява о. Александър, се заключава по-скоро в търсене на истината, отколкото в това, на всяка цена да се съхранят старите представи” (М. 15).

А така ли е? Оказва се не само, че не е така, но че е дори точно обратното. Тези научни резултати, на които се опира отец Александър са отдавна остарели, а много от тях още в началото (!) на XX век са опровергани от руската богословска наука.

Да разгледаме един пример. През 1902-1903 година се появил труда на известния немски асиролог от началото на века Ф. Делич „Вавилон и Библията”. Основната мисъл на Делич звучала сензационно – според неговото мнение повествованието в първите 11 глави от Книга Битие: за Сътворението на света, за живота в Рая, грехопадението, потопа, библейските автори били заимствали от легендите и митовете на древния Вавилон. Тези легенди, записани с клинописно писмо на глинени таблички, били намерени от британски археолози при разкопките на древния град Ниневия в средата на XIX век. Археолозите датирали намерените клинописни текстове към VII-VI век преди Рождество Христово, при това в самите текстове прочели указание, че това са само копия на още по-древни текстове, примерно от XXV-XVII век преди Р. Хр. Тоест излизало, че оригиналните вавилонски сказания са по-древни от книгите на Моисей, който съгласно Църковното предание живял през XVI век преди Р.Хр. Опирайки се на древността на тези находки, Ф. Делич им отдал предпочитание пред библейските повествования и се опитвал с тяхна помощ да тълкува някои места от Библията. Така 2 стих от 1 глава на Книга Битие „А земята беше безвидна и пуста”, по мнението на Делич означава, че първосъздаденият неорганизиран свят или „хаосът” е резултат от борбата на боговете Мардук и Тиамат, описани във вавилонските митове. Именно тези „богове” при стълкновението помежду си били нарушили първоначалния порядък на мирозданието.

Подходът на Ф. Делич да съпоставя Библията и резултатите от археологическите открития е подложен на сериозна критика от проф. В. Рибински. Както доказва проф. Рибински, в основата на подхода на немския учен лежи дълбоко неразбиране на това, колко по-възвишени и по-одухотворени от вавилонските легенди са библейските повествования, докато вавилонските легенди са просто обикновени езически басни на древните народи. Тоест това е подходът на невярващия разум, който е готов да повярва на всичко друго, само не и на Библията.

Точно тази отдавна опровергана версия отец Александър влага в основата на своите коментари, повтаряйки след Делич, че първите 11 глави от Книга Битие са само преработка на вавилонски легенди, че в първия ден на творението „силите на хаоса” не без успех се борили с Бога и т. н. Изваждат се на бял свят достатъчно древни доводи от „литературната критика” на Библията: за пет автора на Петокнижието, три автора на книгата на прор. Исаия, за „естествения” характер на библейските чудеса – чисти хипотези, не само не намерили досега никакво историческо потвърждение, но отдавна признати за несъстоятелни от руските богослови-библеисти (виж например проф. А. П. Лопухин, Библейская история при свете новейших исследований и открытий, Т. 1. СПб. 1913; А.А. Жданов, Из чтений по Священному Писанию Ветхого Завета, Сергиев Посад. 1914). А освен това съвременните библеисти на запад, не само православните, но католическите и протестантските все повече се убеждават, че тъй наречената „библейска критика” е съвършено несъстоятелна в основата си и е безперспективен метод за изследването на Свещените книги.

По този повод ще приведем три отзива.

Отзив I от православен богослов

„Онези християнски учени, които приемат тези доводи (на библейската критика – бел. авт.) окончателно затънали в изучаването на буквата и историческата обвивка на Библията, без ни най-малко да се заинтересуват от Откровението, заключено в нея”. (Прот. А. Князев. «Православная мысль». Вып. 6. Париж. 1948. С. 140).

Отзив II от католически богослов

„Повишеният в наши дни интерес към Църквата, към Преданието и символиката на Тайнствата се явява един от признаците на възраждане. Той отразява стремежа за възстановяване на действителността, напълно или частично загубена, вследствие на неумереното въздействие на критическия рационализъм от миналите векове”, (Р. Марле. «Символ». 1986. № 15. С. 60).

Отзив III от протестантски археолог

„Опитите да се разбие текста на Библията на малки парченца и разпределянето понякога на текста по отделни стихове или редове между три различни източника, (което прави рационалистическата критика), е празна работа”. (В.Ф. Олбрайт, Новые горизонты в библейских исследованиях, С. 14-15).

На фона на тези отзиви принципите и идеите, към които се придържа о. Александър в своите библейски коментари изглеждат остарели. 

<< предишна || следваща >>

 Антимодернизм.ру 

 Превод: Свещ. Божидар Главев