Като доказателство за истинността на Православната вяра авва Коприй влязъл в огъня

Веднъж аз (авва Коприй) отидох в града. Там трябваше да се срещна с един манихейски учител, който развращаваше народа. Аз трябваше да оспоря неговите слова, но той се оказа изключително лукав и не можах да го хвана на дума. Обзе ме страх да не би слушащите да паднат в съблазън, ако той тръгне да се хвали със своята победа. Тогава възкликнах:
- Накладете голям огън на площада и ние двамата ще влезем в пламъка. Който от нас излезе невредим, неговата вяра ще бъде призната за истинна.

Думите ми се понравиха на народа и тозчас бе напален страшен огън. Тогава хванах манихея и го повлякох към пламъка.
- Почакай! - викна той. – Не така! Нека влезем един по един. Ти го измисли. Ти влез пръв!
Аз се осених с кръстното знамение в името на Христа и влязох по средата на огъня, а той като че се раздели пред мен. Така престоях половин час и слава Богу, останах невредим. Народът беше изумен и всички прославиха Бога викайки: „Дивен е Бог в Своите светии!” Дойде ред на манихея. Започнаха да го приканват да влезе в огъня, но той се съпротивляваше и упорстваше. Тогава тълпата го хвана и го хвърли вътре. Пламъците тозчас го обхванаха и той изскочи полуобгорял.

Из «Отечник проповедника»

Нежелаейки да се срещат с еретик, учениците се отказали да посетят стареца

Веднъж авва Сисой преминал от планината на авва Антоний на близката Тиваидска планина и се поселил там. Там имало и мелетияни*.

Някои от братята, като чули, че той дошъл на близката планина пожелали да го видят, но започнали да обсъждат помежду си: „Какво да правим? Там живеят мелетияни. Знаем, че те не могат да навредят на стареца, но да не би ние да паднем в изкушение от еретиците”. И за да не се срещнат случайно с еретици, не отишли и при стареца.

Из «Скитский патерик»

Ужасната смърт на нечестивия епископ

В Солун имало един архиепископ на име Талалей. Той не се боял нито от Бога, нито от бъдещото въздаяние. Презирайки християнското учение, не смятал за нищо и своя свещен сан, всъщност бил не пастир, а кръвожаден вълк. Като отхвърлил поклонението на Светата Единосъщна Троица, (прости, Господи!), служел на идолите.

Църковните власти го лишили от сан чрез съборно определение. Минало не много време и Талалей съвсем скъсал със съвестта си и решил да си върне свещения сан. Върнал си епископството, като отишъл до Константинопол, където властите, както говори пророк Исаия, за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното, (вж. Ис. 5:23).

Но Бог не оставил своята Църква без закрила. Той отхвърлил неугодното Нему решение, взето в нарушение на Апостолските правила.

Веднъж Талалей се облякъл в пищни одежди с намерението да се представи на властите и съгласно постановлението да приеме утвърждаването си в предишния сан. Той даже бил вече готов да излезе от дома си, когато изведнъж почувствал болка в стомаха и трябвало да отиде по естествена нужда. Нечестивецът се забавил два часа. Виждайки, че не излиза някои от чакащите го влезли в отходното място, за да го подканят да излезе и го намерили с глава завряна в нечистото отвърстие и стърчащи нагоре нозе. Нещастният погинал навеки по също такъв ужасен начин като богоборецът Арий!

Из «Луг духовный»

Божията Майка не пуснала в храма последователка на ереста на Севир**

Една патриция на име Козмияна отишла веднъж нощем да се поклони на Гроба Господен в Иерусалим. Когато се приближила до храма, видяла Пресвета Богородица, съпроводена от множество жени, която ѝ казала:
- Ти не си от нашите, не можеш да влезеш тук!
Пресветата Владичица казала така, защото Козмияна била последователка на ереста на Севир. Жената обаче настоявала, като със сълзи молела да ѝ позволят да влезе в храма. На това Св. Богородица отвърнала:
- Докато не влезеш в общение с нас, няма да стъпиш тук.
Тогава Козмияна разбрала, че не ѝ позволяват да влезе, защото изповядва ерес. Затова тя първо се отказала от ереста на Севир, а после след като се покаяла, повикала свещеник и се причастила с Честните и Животворящи Христови Тайни. След това безпрепятствено влязла в храма и се поклонила на Гроба на нашия Спасител Иисус Христос.

Из «Явления и чудеса Божией Матери»

*Разкол в Александрийската църква през четвърти век. По време на арианските спорове мелетияните се оказали на страната на Арий. На Първия Вселенски събор мелетиянството било определено като ерес – бел. прев.

** Севир - Антиохийски патриарх (465-538),един от поборниците на монофизитската ерес – бел. прев.

"Православный крест"

Превод: Свещ. Божидар Главев