„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Огорчението не е злоба и как да се отнасяме към недостатъците на хората
Вие питате, можете ли да кажете от сърце на изповед, че не таите злоба към никого, след станалото с Вашата прислужница? Отговарям на това.
Трябва да се различава огорчението от злобата. Да изпитваш огорчение в душата не значи да таиш злоба към някого. Даже е видно, че Вие не таите злоба, щом желаете да помогнете на Вашата прислужница. Можете да сторите това, но с разсъждение. Тоест или да го направите тайно или чрез някого другиго. Иначе Вашето желание да се притечете на помощ ще бъде изтълкувано от нея като слабост и страх. И пак ще започнат неприятности.
„Ние се отделяме от хората, - казва преп. Исаак Сирин, - не защото не ги обичаме, а заради техните недостатъци. За съвършените всичко е възможно, но ние трябва да считаме себе си за несъвършени.”
Или казано по-просто, ние избягваме не хората, а техните недостатъци, а следователно, и хората заради техните недостатъци!
Из „Жизни, проповеди, письма”
Превод: Десислава Главева