Вход

Православен календар

Библията – слово Божие или древни митове

 

 

Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – част 4

Може би едно от най-забележителните разногласия на о. Александър с Църквата е по въпроса за достоверността на Свещеното Писание.

Съгласно Църковното разбиране Библията е напълно достоверна книга. По думите на светия праведен Иоан Кронщадски: „всичкото Свещено Писание е боговдъхновено, както говори апостолът, значи то е истинно и в него няма измислени лица, басни и приказки, макар да има притчи, които по същество не са приказки и всеки е наясно че това е разказ във вид на притча. Всичкото слово Божие е една истина, цялостна, неразделна и ако ти признаеш за лъжа дори само един разказ, изречение или дума, ще съгрешиш против истината на цялото Свещено Писание, а първоначалната негова истина е Самият Бог”, (Моя жизнь во Христе. Т. 2. С. 102).

За отец Александър напротив - в Библията главно в Стария Завет далеч не всичко е достоверно. Повествования с исторически характер се били преплитали с легенди и митове. Отец протоиереят по принцип не отрича, че в основата на библейските повествования са залегнали реални събития с боговдъхновен характер – откровенията на пророците. Но той смята, че впоследствие с течение на времето, тези първоначални разкази били „обраснали” с разни измислици подобно на народните сказания. Като задача на своите коментари отец Александър приема изясняването на „историческата основа” на Библията и отделянето от нея на „фантастичния” елемент. В какво се превръща библейската история при такова „отделяне”, ще покажем чрез пример от малък фрагмент от „научните коментари” на отец Александър.

Съгласно неговите разяснения първите 11 глави от Книга Битие – за творението на света и човека, за грехопадението, за всемирния потоп и Вавилонската кула са само легенди, преработка, (при това по-късна от времето на Вавилонския плен, VI в. пр. Р. Хр.) на древни вавилонски митове. Адам и Ева се оказват не конкретни личности, а събирателни образи, също както и „допотопните” патриарси Сит, Енох и т. н. (Бит. 4-5 гл).

Изобщо достоверната библейска история по мнението на отец Александър започва едва от Авраам. Наистина и в нея, както смята отец протоиереят, историческата действителност е преплетена с легенди. Например в историята на тримата патриарси родоначалници на еврейския народ – Авраам, Исаак и Иаков, заемаща голяма част от Книга Битие, достоверни били само двете доброволни миграции от Месопотамия в Палестина: при Авраам и при Иаков. Исаак при такова „обяснение” на Библията въобще престава да бъде реална историческа личност.

В библейските чудеса пък отец Александър отказва да види нещо свръхестествено: наказанията върху Египет за него са обичайни стихийни бедствия, небесната манна – продукт с напълно земен произход, лепкава смола от храста тамарикс, каквато и в наши дни събират синайските бедуини и продават на доверчивите туристи, и т. н.

Чудесното преминаване през Червено море у о. Александър се превръща в рисковано пътешествие през блато.

Ангелът Господен, който в една нощ изтребва 185 хиляди души от сирийската войска се оказва просто епидемия, покосила доблестните воини. И въобще всичко написано за чудесата в Библията по тълкуванието на отец протоиерея е само повей от „поетичната древна традиция” и отец Александър бърза да отвее този повей.

Такова, меко казано, своеобразно тълкувание на Библията е резултат от пряко влияние на западната библеистика, „библейската критика”, която по почина на своите протестантски колеги о. Александър признава за единствено обективен истински научен метод на изучаване на Свещената книга.

Ще отбележим за сведение на читателите, че т. нар. „литературна критика” води началото си от XVIII век от скромната хипотеза за двама автори на Книгата Битие. Сто години по-късно тя достига до пълното тържество на „митологическата школа” не само с отрицание на достоверността на Библията, но и с отрицанието на историчността на Христос. При това всички тези „научни резултати” са постигнати зад бюрото с текста на Библията и молив в ръка. Всеки „учен”, считал себе си в правото си да тълкува Свещения текст, както му дойде на ума. И какво от това, че се отхвърля авторитета на Църквата? Иначе не може и да бъде!

Така у всеки се появява негова си „вяра”, водеща към пълно неверие. Впрочем за нормалния православен читател, (също както и за повечето обикновени вярващи на запад), пресилеността на подобни „тълкувания” е очевидна.

Доста по-опасно, макар и по-трудно забележимо, е разминаването на о. Александър с Православието в друга една област – областта на веро- и нравоучението. 

 << предишна || следваща >>

 Антимодернизм.ру 

Превод: Свещ. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти