Здравей, скъпа Мария!

Отдавна не съм ти писал, мила моя, отдавна не съм те виждал и днес имам поне тази малка радост да ти напиша едно писъмце. Защото ми е тъжно, че си далече от мен, а твоят любим диван скучае самотен, и походното легло те чака, за да скачаш върху него като на батут... Дори и голямото плюшено куче в ъгъла на стаята тъгува за теб и ме пита: “Къде е Мария, защо я няма да се качи на моя гръб и ме подърпа за кльопналите ми уши?”...

Твоето име е Мария Тимотей Митева. Мария се казва Божията Майка, затова на първо място след Бога трябва да почиташ Нея и да призоваваш Нейната помощ. Но понеже трябва да избереш друга Мария за твоя светица именица, най-добре това да бъде св. Мария Магдалина. И към нея трябва да се обръщаш за помощ. Второто ти име е Тимотей - така се казва свети апостол Тимотей, затова и към него трябва да се обръщаш за подкрепа и молитвена защита пред Бог.

Фамилията ти е Митева – това идва от  Митко, Димитър  – така се казва свети  Димитър, голям гръцки светец чудотворец - затова и него трябва да призоваваш за небесна подкрепа при вечерните  или сутрешните си молитви.

Както винаги и днес ще ти разкажа една история, която макар и приказна, ще бъде за твоя духовна поука.

Някога в Япония живял един беден човек, който работел като каменар – с един чук разбивал камъни. Работата била тежка, а малко му плащали.
        - Ех, - оплакал се човекът, – да можех да спечеля повече пари и да си почивам на пухен дюшек, завит с копринено одеало… - Един Ангел чул тъжния му вик, явил му се и го утешил:
        - Желанието ти ще се изпълни!

И наистина, каменарят забогатял и можел да си почива на пухен дюшек и да се завива с копринено одеало. Но веднъж край богатия му дом минавал Японският император в бляскава каляска и над него слуги държали позлатен чадър.
        - Ех, да можех да стана император! – изпъшкал каменарят и веднага му се явил Ангелът и казал:
        - Ти ще станеш император.

И каменарят станал император и започнал да се вози в бляскава каляска и над него слуги държали позлатен чадър, с който го предпазвали от палещите лъчи на слънцето.
        - Хубаво е да си император! - извикал каменарят. - Но кой може да се опази от ослепителните лъчи на слънцето, което тъй ми изморява очите… Ех, да можех да стана слънце!
        - Погледни, доволен ли си сега? – казал му Ангелът, – защото каменарят бил станал вече слънце и огрявал ярко цялата земя, без да щади ни царе, ни императори. Но изведнъж пред слънцето се изпречил един грамаден облак и закрил земята от слънчевите лъчи.
        - Ааа, само това ми трябваше! – извикало слънцето. – Някакъв си облак да се яви пречка на моята власт! Ами че то по-добре да стана облак!
        - Нека бъде както искаш! – казал Ангелът и новият облак гордо застанал между земята и небето. Спирал слънчевите лъчи и хората си отдъхнали от горещините и след малко от облака завалял проливен дъжд, рукнали потоци и водни маси и нищо не можело да ги спре. Но внезапно те срещнали по пътя си една скала и се разбили в подножието й. А тя стояла неподвижно, на високо и непоклатима!
        - Какво е това? – недоумявал поразеният облак. – Някаква си скала да ми пречи?! Бих желал аз да стана тази скала!
        - Заповядай! – отговорил Ангелът.

И ето, облакът станал една гола скала, неподвижна и с нищо несъкрушима в своята мощ, нечувствителна към слънчевите лъчи, равнодушна към бурните потоци и пенещите се вълни… С победоносно величие гледала тя от високо на всичко около себе си…

Обаче в подножието си тя забелязала един беден и лошо облечен човек, въоръжен с чук, длето и лост. И този човек, с помощта на своите инструменти започнал да кърти от нея, удар след удар, цели грамади и плочи.
        - Какво виждам! – извикала скалата. – На човека е дадена власт да кърти от недрата ми камъни и плочи? Нима аз ще се окажа по-слаба от него? Не мога ли да стана и аз тоя човек?…
        - Да стане и това по волята ти! – произнесъл Ангелът.

И скалата станала както преди беден каменар, обикновен работник в каменната кариера… Трудът му бил суров и той работел много, а получавал малко, но бил спокоен и доволен от мястото, което Бог му бил определил на земята.

Ето това е приказната история, която вярвам ти е харесала.

Каква е поуката от нея? Всеки човек трябва да разбере своето място в живота, след като, разбира се, развие напълно своите способности, дадени му от Създателя Бога. Да не завижда на другите хора, на другите деца, заради тяхното по-добро обществено положение или по-добро здраве, или по-голяма красота. Всеки е красив пред Бога и един ден всички ще станат като Ангели небесни и ще наследят Царството Небесно, ако обичат Бога и са послушни на Неговите Заповеди, и ако обичат ближния си, тъй както обичат себе си!

+

Да си богат не е пагубно,
и да си беден не е спасително…
Да си в Църквата - е задължително!

Целувки за теб! Твой Тати

1 ноември 2003 г.

О, свети апостол Тимотей,
по лице приличаш на мене.
Помогни ми и аз да заприличам на тебе...