В една селска енория миряните решили да пожертват пари, за да купят за своя храм скъпоструващо богослужебно Евангелие. Събрали парите, батюшката купил Евангелие със сребърен обков и го занесъл в църквата.

И ето че дошла първата служба скоро след това – Всенощно бдение. Свещеникът тържествено изнесъл и положил на аналоя скъпоценната Книга. Доволните енориаши започнали да й се любуват. В това време свещеникът възгласил, че ще се прочете Евангелието и съобщил името на Благовестителя:
- От Луки святаго Евангелия чтение! (Ще се чете Светото Евангелие от Лука!)
В този момент се чул вик:
- Как от Лука?
- Защо от Лука?!
- Ние дадохме всичките пари!
- Лука по-добър ли е от нас?
- Той – какво? Да не би парите му да са различни от нашите?
- И аз съм давал!
- И аз, и аз!

.....

Във времето на пасхалните празници при Владиката отишли някакви светски дами и една от тях попитала Митрополита:
- Защо Спасителят след Възкресението Си се явил първо на жените-мироносици?
Светителят отговорил:
- Защото женският род е бъбрив, а за Събитието трябвало да се разчуе, колкото се може по-скоро...

.....

През петдесетте години в Троице-Сергиевата лавра на балюстрадата на Трапезния храм стояла сергия, на която се продавали икони. В онези времена те били особено непривлекателни – хартиени, залепени на картон, а самите изображения – доста примитивни, че и освен това безвкусно разкрасени.
Продавал ги един иеромонах от числото на манастирските братя. Веднъж при него отишли няколко прости селски жени. Една от тях казала:
- Батюшка, защо иконките са такива едни неугледнички? Да беше ни продал хубавки, дървени, старинни...
А иеромонахът й отговорил:
- Каквито молитвениците - такива и иконите!
Този отговор и до днес ме поразява със своята простота и дълбочина.
Каквито сме молитвеници - такива са ни и свещениците.
Каквито сме молитвеници - такива са ни и архиереите.
Свещенослужителите не падат от небето, а излизат от самия народ. А народът ни в болшинството си е боязлив, безотговорен, раболепничещ пред властимащите. И аз затова не само не съм склонен да осъждам днешните клирици и иерарси, а обратно – удивлявам се, че при тези условия, при които е съществувала и съществува Църквата в нашата страна, има сред духовенството толкова висок процент от хора достойни и разумни.

следваща >>

Христианский юмор

Превод: Десислава Главева