Празникът на тялото е радостно и сладостно примирение с плътта, някога толкова презирана. Днес обаче на тялото трябва да му се признае неговото законно място. Първото.

Длъжни сме да слушаме неговите изисквания. Длъжни сме да изпреварваме неговите желания. Искаме да му се радваме без срам, без комплекси — да го контим, изнежваме, излагаме на показ. Да го удовлетворяваме.

Ние охотно се сливаме с него. Тук можем да си спомним Ницше, казал чрез своя «Заратустра»: «Аз съм тяло и нищо повече» или неговия афоризъм: «Върнете на земята въведеното в заблуждение целомъдрие, върнете тялото и живота, за да може то да придаде на земята своя истински смисъл, човешки смисъл».

Досега не е имало в историята такова общество като нашето, което да е поставило на царското място своето тяло — с напомпаните мускули, пищни форми, нежна кожа, привлекателно лице, бели зъби и мощен апетит.

Светът не иска повече да се примирява с факта, че тялото трябва да страда; всички грижи са насочени към това, физическата болка постепенно да си отиде от нашия живот. Уви, тя не може да бъде изгонена с никакви аналгетици, но целта е да се стигне до постепенна революция на съзнанието. В масовото възприятие болката вече не може да бъде свята или спасителна.

Желанието на плътта е най-скъпоценното съкровище за света, признак за нашата жизнеспособност. Това, на което някога са се противопоставяли, гледайки на него като на похот, днес извиква усмивка. Нашата животинска част е била силно утеснявана, нашата дивашка първичност – задушавана от бетона на благоприличието. Днес трябва да проявим «смелост» и да послушаме своето тяло — ето какво ни се внушава от ден на ден. Такова послушание ще бъде проява на мъжество, смелост, разкрепостеност. Време е да осъзнаем реалността на света и живота. До възстановяване на невинността се стига с възстановяване потребностите на тялото, които са съвършено законни. Човешката животинскост най-после свободно се вихри в света, разкъсва веригите, които я свързват с духа. Тези пиявици — срамът и съвестта — най-после паднаха. Отново ще си припомним Ницше: «Само болните и умиращите презират тялото и земята». Тялото вече не е метафора на духа — всичко е на обратно. Духът стана просто продължение на тялото. Това е реваншът на тялото. Не е трудно да се види, какво място заема вече то в съвременното художествено пространство — било в литературата, било в телевизията, в киното или в музиката, или в каквото друго щете.

И това не е всичко. Утилитаристичният и «научен» подход, потискащ всичко в днешния свят, създава някаква «фабрика за идеи». А също и «фабрика за звезди». Нима още не сте научили, че т. нар. нравственост, висши идеи, романтична любов са само резултат от прости физико-химични процеси? Казват ни, че всички т. нар. духовни явления могат да се анализират в светлината на научните математически и физически концепции. Вече няма нужда от метафизика или от т. нар. онтология*.

В нашето тяло са вкоренени понятията за удоволствие или неудоволствие, за добро или зло. Тялото тържествува, не защото настана упадък на нравите и епохата на хедонизма, а защото вече е изнамерено истинско обяснение за всичко. Плътта може да се радва, вече всичко й принадлежи.

Откъде дойде този световен преврат? Трябва да си припомним неговото начало. В течение на столетия тялото беше врагът, към който трябваше да се отнасяме с внимание и уважение. Животинските инстинкти, раждащи се дълбоко вътре в нас, трябваше да бъдат отблъсквани, колкото и усилия да костваха, заради силите на духа, които ни превръщаха в човеци.

Днес сме свидетели на една смесица между обожание на тялото и ненавист към него. Това характерно проявление може да се види в ежедневието — например, в цялата тази наша заетост с диетични и козметични процедури. Няма да твърдим, че това винаги носи удоволствие. Карикатурното преувеличаване хитростите на «пазара», заставят мнозина послушно да следват наложените норми. Те ги принуждават да предприемат хиляди ограничения, усилия, жертви, носещи дори страдание, понякога даже се съблюдава своеобразен пост. И свършва с това, че изграждат нов вид аскетизъм или умъртвяване на плътта, също толкова строг, както и в древните времена на християнството, които, както му се струва на света, той е надживял. Доведени до краен предел, те превръщат грижата за тялото в неумолима религия със свои наставници, първостепенни грехове, свои измислени светци и неясен рай. Модните магазини и клиники за подмладяване и здраве станаха огледало на съвременността. В най-общ план налице е програмата «как да умреш здрав». Не е ли това една наистина забележителна религия?!

От тази религия се ражда желанието тялото да се ползва като послушно оръдие, налице е страстен стремеж то да бъде преправено с помощта на новите биотехнологии. В края на краищата биоетиката, занимаваща се с раждането, пола и смъртта трябва напълно да измести традиционната етика. Хигиенните задължения съставляват единственият морал на новото тяло и неговото пълно физиологично блаженство.

Направо са невероятни тези илюзорни желания да конструираме нова реалност, в която смъртта и нашата природна ограниченост да бъдат преодолени. При това медицината и фармакологията се оказват страшни оръжия, регулиращи хода на живота. Новата «нормативна» медицина, употребявана в качеството й на невролептик не само в психиатрията, е пореден опит да се унищожи антагонизма между тялото и духа. А химическата усмирителна риза - да замени всякаква духовна дисциплина.

Общопризнатото господство на тялото над духа, възприемано като освобождение, като напълно съответстващо на така жадуваното наслаждение от живота, на практика обаче утвърждава робското подчинение на вещественото. Ненавистта към тялото - такова, каквото то е - води до категоричен отказ от детерождение и майчинство, благодарение на откриващите се възможности за изкуствено създаване на човека. Благодарение на тези възможности, а също и на желанието за «наслаждение» се утвърждава апологията на така наречените «сексуални малцинства».

Как стигна човечество до това състояние? В християнска Европа утвърждаване господството на тялото над духа започва с епохата на Ренесанса. Можем да видим, че съвременната медицина има значителен принос в този процес: концепцията за здравето в съзнанието на масите измества концепцията за спасение. Понятията «добро» и «благо» са просто заместени от понятието «здраве». Злото, на свой ред, вече не се отнася нито към религията, нито към морала; то касае само тялото, неговите недостатъци и немощи.

Стремежът да се реабилитира плътта можем да видим и в много философи. Така например Спиноза отхвърля противопоставянето на плътта и духа, което води до обезценяване на реалното в името на идеалното «трансцендентно». Той пръв е казал: «Не трябва да се казва: "Аз имам тяло", защото аз – това е моето тяло». Ницше повтаря същото. С този възглед Спиноза слага началото на това, което днес е в разцвет и на което сме съвременници. Ние, християните, също знаем, че личността на човека е не само неговата душа, но и неговото тяло. Но в отличие от Спиноза ние разбираме думите на апостол Павел: всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии, (1 Кор. 6:18-20). Сравнете тези думи с цитата от Фройд, които радостно цитира в «Литературная газета» един съвременен писател: «Ние всички сме преизпълнени с потискана агресия и похот и завиждаме на насилниците, които вършат явно това, за което ние мечтаем тайно». Пред нас е най-гнусният грях - не просто като норма, а като съкровен идеал. Така че, след това вече не бива да се удивляваме на информацията, появила се в Интернет на сайта Newsru.com. и препечатана от останалите средства за масова информация. В контекста на нашата статия не може да не я повторим, защото «реабилитацията на плътта» тук е доведена до своя логичен край:

„Белгийски предприемачи планират да разтварят телата на умрелите и да ги изсипват в канализацията. Този нов метод, по мнение на авторите, има няколко «преимущества»: излиза по-евтино, отколкото погребение в гробището и практически не нанася вреда на околната среда за разлика от димящите крематориуми, пише «The Daily Mail». За пълното разлагане на едно тяло в алкален разтвор са нужни не повече от 3 часа.”

На свой ред «The Daily Telegraph» цитира представител на фламандската Асоциация на предприемачите, който разказва, че от тялото, след като се постави то в контейнер за утилизация, остават пепел и течност, които могат да се излеят в канализационната система и след това отиват в пречиствателните станции.

Властите на Белгия още обсъждат възможността подобна «утилизация» за умрелите. Този метод се изучава и в ЕС, и, ако предложението бъде одобрено, «разтопяването и изливането на човешките останки в канализацията» ще се въведе в цяла Европа. Както напомня изданието, «разтварянето на покойници» неотдавна е било узаконено и в шест американски щата — Мейн, Колорадо, Флорида, Минесота, Орегон и Мериленд.

Само че някои европейски «прагматици» отиват още по-далеч в своите «рационалистически предложения». Така, по мнението на шведския биолог Сюзън Вииг, разтварянето на телата на умрелите е «неикономично», защото от тях «може да се направи много добър компост».** 

 «Първоначално природата е замислила умрелите да се погребват в земята, за да бъдат храна за животните и постепенно да се превръщат в почва», — смята Вииг. Затова шведката предлага телата на умрелите хора да се превръщат в компост, на който роднините, вместо да слагат паметник, могат да садят цветя, «които са и най-добрият паметник».

За да се създаде този «компост» тя предлага останките да се замразяват при температура минус 196 градуса, а след това при помощта на механични вибрации тялото да се раздробява на прах, който после се изсушава и очиства със сепаратор от примеси на метал – пломби, протези. В заключение, смята тя, от тяло тежащо 75 кг остават около 25 кг гранулиран прах със светло розов цвят, който «може да се използва като подобрител». Изобретението*** на Сюзън Вииг вече е патентовано в 35 страни.

Експериментите, чието начало поставиха нацистите, не са просто епизодични истории. Защото, дяволът — този човеконенавистник е и човекоубиец от самото начало.

 * наука за битието – бел. прев.

** компостът представлява тор, получавана от разлагането на органични отпадъци – градински продукти и оборска тор, които след като изгният и се смесят дават субстрат с богат хранителен състав, подобряващ свойствата на почвата и химичния й състав; компостът се използва с успех в земеделието – бел. прев.

*** този метод се нарича лиофилизация. След това прахът се поставя в кутийка от картофено или царевично нишесте и се предава на роднините. Погребването става в плитък гроб и според еколози прахът и кутийката ще се дезинтегрират в продължение на една година. Очаква се тази практика да се разпространи в цяла Швеция през следващите няколко години – бел. прев.

www.moral.ru 

Превод: Десислава Главева