Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик, (Лука 14:26).

Има ли противоречие в това, че ни се заповядва ненавист към родители и близки родственици - нам, на които е дадена заповед да обичаме дори враговете си? И действително, Истината говори за жената: което Бог е съчетал, човек да не разлъчва, Мат. 19:6. И [апостол] Павел говори: Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата, (Ефес. 5:25). Ето ученикът заповядва да се обича жената, докато Учителят говори: Който... не намрази жена си... не може да бъде Мой ученик.

Нима едно възвестява Съдията, а друго - проповедникът? Или можем едновременно и да ненавиждаме и да обичаме? Но ако вникнем в силата на заповедите, то можем да направим и едното и другото поотделно - така че да обичаме тези, които са ни близки, и да ненавиждаме и избягваме враждебните нам по пътя Божий. Така може чрез ненавист към тях да обичаме Този, Когото не слушат мъдруващите по плът, когато ни внушават нечестие.

Но, за да покаже, че Господ изисква тази ненавист към ближния не от душевното разположение, а от любов, Той веднага е добавил: та дори и самия си живот. И така, нам е заповядана ненавист към ближните и към собствената ни душа. Следователно този, който обича, е длъжен да ненавижда своя ближен, както ненавижда самия себе си. Защото ние ненавиждаме душата си, когато не следваме нейните пожелания, когато се борим с нейните наслаждения. И така, тя сякаш чрез ненавист става обичана, когато, бидейки презирана, се направлява към по-добро. Ето така сме длъжни да изразяваме своята ненавист към ближните, така че да обичаме в тях човека и да ненавиждаме това, с което те ни препятстват по Божия път. Известно е, че когато [апостол] Павел отивал в Иерусалим, пророк Агав взел пояса му, свързал си с него ръцете и нозете и казал: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, (Деян. 21:10-11). А какво казал този, който абсолютно възненавидял душата си? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса, (Деян. 21:13) и нито ми е свиден животът, (Деян. 20:24). Ето как апостолът, обичайки, ненавиждал, и ненавиждал, обичайки душата си, която желаел да предаде на смърт за Иисуса, така че да я възкреси за живот от смъртта на греха.

И така, това разбиране за ненавист към самия себе си трябва да пренесем в ненавистта към ближния. Трябва да обичаме всекиго на този свят, без да изключваме и враговете си, но на Божия път не бива да обичаме врага, дори да е наш родственик. Защото, който силно желае вечното, той е длъжен да бъде на този Божий път, на който се застава без баща, без майка, без жена, без деца, без роднини, без самия себе си, където толкова по-вярно ще познае Бога, колкото по-малко мисли за друг в делото на благоугождението Му. Защото никак не е маловажно, когато плътските страсти разсейват вниманието на ума и замъгляват съзерцанието на Бога, но ние няма да претърпим вреда от тях, ако ги удържаме. И така, трябва да обичаме ближните, а любовта трябва да се разпростира над всички близки и далечни, само че заради тази любов не бива да се отклоняваме от любовта към Бога.

Но в какво се изразява самата ненавист към душата? Истината обяснява това по-нататък: и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик, (Лука. 14:27). Защото „кръстът” идва от разпъване на кръст. И ние носим Кръста Господен по два начина: или умъртвявайки плътта с въздържание, или приемайки нещастието на ближния като свое собствено, от съчувствие. Защото този, който скърби за чуждото нещастие, той носи кръста в душата си. Но трябва да се знае, че има хора, които въздържат плътта си не заради Бога, а от тщеславие. Както има и много такива, които изразяват съчувствие към ближните не по дух, а по плът, заради това да им съдействат не в добродетелта, а сякаш във вината. Макар привидно да изглежда, че тези хора носят своя кръст, то те не вървят след Господа. Затова и самата Истина справедливо говори: и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. Защото да носиш кръста си и да вървиш след Господа значи или да умъртвяваш плътта си с въздържание, или да проявяваш съчувствие към ближния, желаейки вечната цел. Но който прави това заради временни цели, той и да носи кръста си, отказва да върви след Господа.

Информ-Религия.ру

Превод: Десислава Главева