В духовната градина на Богоневестата мъдростта било едно от най-величествените дървета, а почвата, от която коренът на това дърво се хранел и черпел сили било смирението; оръдието, с което се обработвала тази почва и се почиствала от плевели било пак мъдростта. Тази, на Която предстояло да стане Майка на смирилата себе си Премъдрост Божия в съвършена пълнота притежавала смирена мъдрост и мъдро смирение. Смирението предпазвало Нейната висока мъдрост от високоумие и дързост, а мъдростта обработвала Нейното смирение така, че в него да не се намери нищо низко и неподобаващо, да бъде то непритворно, чисто и просто.

Ще направим извод от този пример и за самите себе си, че ако желаем в градината на нашата душа да процъфтят неувяхващи цветове и да принесат вечен плод, то трябва да се потрудим да придобием смирена мъдрост и мъдро смирение. Който мисли да възраства в мъдрост без смирение, той си мисли, че градината му може да расте без почва. А който мисли да се задоволи само със смирението без мъдростта, той ще има необработена земя, пък била тя и тучна и плодородна.

Кое е произвело толкова разнородни мнения за истината, която е една, толкова спорове, толкова заблуди? Кое е произвело секти във философията, ереси в Църквата, в гражданските общества - възмутителни мъдрувания за преобразования, в Царството Божие – безбожници, както дяволи сред ангели? Кое? Мнимата мъдрост. Мнима, а не истинна именно затова, че не ѝ достигало смирение. Мнимите земни мъдреци насаждали своята градина, вместо в земята във въздуха, а дяволът пък я пресадил в огъня; тоест според тях лекомислието и гордостта можели да бъдат почва за мъдростта. Но ако мнимата мъдрост, без смирение, приближава към дявола, то обратното – отдалечавайки се от мъдростта, накъде върви човечеството? Дали не към безсловесната природа?

Християнството е Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, (1 Кор. 2:7) и в която да бъде нашето преуспяване за слава на Бога Отца и Сина и Светия Дух во веки.

Из «Слава Богоматери»
„Православный Крест”

Превод: Свещ. Божидар Главев