Неизмислен разказ

Много искахме да си имаме второ дете. И каква радост беше за мен и съпруга ми, когато на теста за бременност се появиха две черти!

Когато бях в осмата седмица заедно отидохме на ултразвуково изследване. Там ни поставиха диагноза: вроден порок на централната нервна система – ацефалия – задният свод на черепа на детето липсваше. Изпратиха ме да направя аборт. Лекарите много ме убеждаваха, че е необходимо да се прекъсне бременността. И първата ми мисъл и желание бяха наистина да направя аборт.

В къщи прерових интернет и намерих всичката информация относно диагнозата. Обиколих всички клиники в града. Направих неизброимо количество ултразвукови изследвания. Навсякъде резултатът беше един и същ.

Но… като помислих трезво и прецених всичко, аз реших да родя. При това осъзнавах, че детето е нежизнеспособно и че ми предстои цезарово сечение. Не можех  да взема друго решение. Бог ни даде това дете и само Той можеше да реши, ще живее ли то или не.

Пред мен бяха дълги месеци на очакване и молитви към Господа за укрепяване. Обикаляне по клиниките в търсене на лекар, който да се съгласи да изроди детето. Тук се натъкнах на шокираща жестокост. В някои клиники насила ме дърпаха към гинекологичния стол, за да направя аборт. Уговаряха ме да ми сложат упойка. Отнасяха се с мен като с малоумна.

Наложи се да отидем в друга държава, за да родя. Само там успях да намеря лекар, който се съгласи да ми окаже медицинска помощ и се отнесе към мен и към моя избор с уважение (нисък поклон на този човек!).

Раждането започна през 36-та седмица. За мое учудване родих сама (при такава диагноза правят цезарово сечение). Веднага кръстихме детето. И то умря.

След толкова време мога да кажа: беше много трудно! Но аз съм благодарна на Бога, че можах достойно да понеса това изпитание, което Той ни даде. Сега ние си имаме ангелче на Небето. И мен не ме е страх да умра. Няма да се налага да отговарям затова, че съм проявила малодушие, че съм се поддала на натиска на лекарите и съм УБИЛА детето си.

Преминавайки през всичко това разбрах, че абортът не може да бъде оправдан с никакви „добри” намерения – той винаги си остава УБИЙСТВО!

Божия рабиня N.

"Православный Крест"

Превод: Даниела Димитрова