Единство в Истината
Отец Симеон Станчетич, игумен на сръбския манастир Рукумия за сегашното състояние на Сръбската църква*
Положението в Сръбската Православна Църква (СПЦ) е сложно. Преживяхме тежко изкушение в началото на Великия Пост, на Сирни Заговезни, когато насилствено бе свален от Рашко-Призренската катедра владика Артемий - антиикуменист, неуморим сеяч на Господнята нива, ревнител за запазването на чистотата на Православието и защитник на Косово и Метохия - свята Сръбска земя. Освен това, в Белградската семинария е свален и курсът по догматика на преподобни Иустин (Попович), което е демонстрация на крайно отклонение от Истината на нашите богословски учреждения.
Накратко, духовното противостояние отдавна вече е налице - от момента, когато се прие църковно-съборното решение за излизане на СПЦ от Световния Съвет на Църквите. Още тогава двама сръбски епископи проявиха самочиние, преминавайки под омофора на Константинополския патриарх и така възникна духовната опозиция. Чрез нея в СПЦ, посредством нарушаването на Литургичния устав, започна да прониква обновленството.
Това лъжеучение бе заимствано от гръцките обновленци, които се мъчат да ни уверят, че те били открили „стария опит” на Богослужението. Едно от нововъведенията се явява честото Причащение без необходимата подготовка. Това противоречи на нашите православни сръбски традиции и примера на нашите сръбски светци. Някои молитви, които по-рано са се чели тайно, сега се произнасят на висок глас. Царските двери стоят отворени по време на цялата Литургия. Въвеждат се изменения във Великата ектения. Например, ние произнасяме: „За спасението на нашите души на Господа да се помолим”, а обновленците: „За нашето спасение, на Господа да се помолим”. Душата сякаш се изпразва от съдържание - те не се молят за нейното спасение!
И е ясно, че много хора, особено тези, които току-що са се въцърковили, не забелязват тези важни промени.
Или пък например думата „храм” в молитвите се подменя с думата „църква”. Така възниква двусмислие, тъй като може да се мисли за членовете на Църквата, а не за самия храм и ето подобни моменти са много важни. Губи се също страха Божий, допуска се всякаква плътска невъздържаност и се премахва дори поста.
Етиката на обновленците е свързана с тяхното лъжеучение. Те се ръководят от теорията на Иоан (Зизюлас), митрополит на Константинополската патриаршия, която се отличава от учението на преп. Иустин (Попович), което пък се формира на база светоотеческата догматика. Те казват, че Христос е донесъл на хората нов живот. Но ние знаем от Евангелието, че Сам Христос е Пътят, Истината и Животът (вж. Иоан. 14:6). Синът Божий Сам дойде в света и принесе Себе Си жертва. Това са основополагащи понятия и тяхната подмяна ни заплашва с духовна смърт.
Изгонването пък на владика Артемий е противозаконно. Възмутително е също, че на манастирите, подкрепящи Владиката, бе забранено да служат Литургия на Пасха! Всички „наказани” празнуваха Възкресение Христово заедно със своя духовен отец - епископ Артемий в манастира Фенек, където той отслужи празничната Литургия.
Православието е препятствието за слугите на антихриста. Ние ясно осъзнаваме, че силите на злото готвят неговото идване в света. За тази цел бе направена календарната реформа и пак за тази цел са и всички нововъведения в Богослужението. Това се прави главно, за да се предизвика вътрешно разделение в Църквата, та да не би пробудените чрез покаяние души да достигнат до спасение в Христа. И точно поради тези причини богоборческите сили тласкат хората в различни заблуди.
Така например честото причащение без покаяние, може да доведе до безразличие към спасението на душата, доколкото без покаяние се отхвърля и труда по очистване от страстите, а Причастието от Тайнство се превръща в някакво всекидневно нравствено задължение. Много характерно е твърдението на Зизюлас, че достатъчен подвиг вече е дори „усилието човек да стане от леглото и да отиде в храма”. Според него това е достатъчно основателна причина, човек да бъде допуснат до Светите Тайни.
Общонароден грях в Сърбия се явява убийството на младенците в утробата. Преди половин век този грях не беше толкова разпространен сред сръбския народ както днес. Появи се и още един ужасен грях - сквернословието. Покойният отец Тадей (неотдавна починал сръбски старец) казваше, че преди 100 години сърбите въобще не са сквернословили. Този грях е дошъл при нас от Унгария. Сърбите изпращали там децата си да се обучават във военно дело и чрез тях започнала да се разпространява тази зараза, която по време на комунистическия режим достигна катастрофални размери. В църковно-славянския език и в старосръбския няма ругатни. Реформата на езика, проведена от Вук Караджич доведе до загуба на чистотата му. А богохулството, неразкаянието, осъждането на другите и самооправданието още повече утежняват ситуацията. Има такава сръбска пословица: „Който се кае, той не лае”. Тоест сквернословието у нас се е приравнявало към кучешки лай.
Сега виждаме как хората се стремят към храма, у тях има духовна жажда, жажда за възвръщане към вярата. Но, както казват в Сърбия, нечестивият върши своето тъмно дело, той преследва своята цел. За спасението са необходими подвиг и разумна ревност по Бога, пост, покаяние и молитва. А разслаблеността и самооправданието подтикват към изменение на Църковните канони, за да се достигне до мнимо единение с Христа без покаяние и пост. Тази заблуда трябва да бъде преодолявана и да не се допуска нейното разпространение.
В света стават страшни неща, злото манифестира, осъществява се манипулация на човешкото съзнание. Трябва много да пазим душата си в името на нашето спасение. Ето, неотдавна се появи свински грип. Самото название говори за източника на неговия произход. Защитата срещу него не са чипове, а поста, покаянието и молитвата. Та нали всичко, което става на тази земя с нас е по Божие допущение. А отстъпвайки от Христа сами приготвяме пътя на антихриста.
Днес вече крайното проявление на нашето грехопадение станаха гей-парадите – паради на срама и на позора. Тези беззакония викат към Небесата за наказание, нали знаем какво се е случило със Содом и Гомор?!
А как да не загубим в последните времена вярата?! Трябва винаги да помним своята първа ревност по Бога, своето първо покаяние и самоукоряване. Както е казал св. Сава: „Да се държим за вяра чиста с молитва честа”. Внимателно се отнасяйте към всяка дума от молитвите, или както казва преп. Иоан Лествичник: „Трябва да заключим ума си в думите на молитвата”.
А който претърпи докрай ще бъде спасен.
*Светата обител Рукумия се намира в средна Сърбия, под Сопот на Млаве, недалеч от Пожаревац
"Православный Крест"
Превод: Красимира Маджарова