Здравей пиленце,
раснало, пораснало,
станало гълъбче...
Гълъбица, хубавица!

Нали помниш оня случай, как едно момиченце дало 5 долара за да помогне на свой ближен и как много скоро изработило 25 долара за 1-2 часа и се развикало към своите родители християни: „Небето работи!”...

Тоест, ако дадеш на ближен в нужда някаква сума, Бог ти го връща четворно и петорно! Бях радостен да чуя скоро от теб подобна история по телефона от Италия. Майка ти поискала 5 евро, че нещо не й стигали за някакво плащане, и ти си й ги дала, макар и не особено охотно... Много скоро след това, работодателят на майка ти й дал 30 евро като подарък за дъщеря й, тоест за теб, по случай Коледа... Ти беше много радостна по телефона и щастлива казваше: „Тате, Небето наистина работи!”...

Небето наистина работи и Бог връща четворно и петорно нашия труд по вярата Христова. Написах едно интересно хайку (по св. Симеон Нови Богослов):

†

Който има скрити пари,
той от вяра се лишава,
и на Бог не се надява...

Стана ми страшно и тъжно, като си помислих колко малко са хората, които нямат скрити пари и влогове... Спомних си за св. Анисия, която била много млада и красива, но раздала на бедни и болни всичкото си наследство, (а родителите й били много богати!) и останала бедна, започнала да работи и даже със заработените пари помагала на други бедни. А един римски войник я пронизал с меч, затова че е християнка и не иска да се поклони на идолите... Просълзих се от умиление и скръб за нея и написах стихотворение, което завършва така:

†

О, скъпа ми света Анисия,
дай ми малко от твоята вяра,
та на този свят,
от беден да стана богат!
И от Бога измоли,
по Божиите пътеки,
да не обеднея навеки!
Амин!

Да правиш добро не е просто нещо - то е свързано с вярата и с Църквата. Давайки на беден, ти даваш на Христос и Той те благославя. Четох, как някой не повярвал на тези църковни слова, и по Божия милост, вървейки по улицата, видял Христос до един беден просяк, как взел парчето хляб, подадено от благодетел на просяка, като Сам благословил благодетеля. Стреснал се от тази гледка и винаги, когато имал възможност помагал на бедните.

Сега ще ти разкажа един много интересен разказ:

Сисиний, епископ Киринейски след продължително увещание, обърнал към Христа езичника и философа Евагрий и го кръстил заедно с целия му дом. След една година, Евагрий, все още колебещ се в някои истини на християнското учение, дошъл веднъж при Сисиний и му връчил голямо количество злато, за да го раздаде на бедните, а на него да му даде разписка за това, че Господ ще му върне всичко раздадено в бъдещия живот... Епископът дал на Евагрий такава разписка и раздал златото на бедните. След този случай Евагрий проживял няколко години и легнал на смъртен одър. Преди смъртта си той извикал децата си и като им дал разписката от Сисиний, пожелал те да я сложат при него в ковчега. Децата обещали да изпълнят бащиното завещание, и когато Евагрий починал, те сложили при него разписката в ковчега. Минали два дни след погребението на Евагрий и на третия ден той се явил на епископ Сисиний в съня му и казал: “Ела на моя гроб и вземи своята разписка – аз получих своя дълг, както ти ме уверяваше, и сега удостоверявам това, като ти оставям собственоръчно разписка за получаването му”.

Като се събудил, Сисиний извикал синовете на Евагрий и ги попитал дали са сложили нещо в гроба на баща си. „Нищо не сме слагали, - казали те, - освен една бележка, която баща ни помоли да поставим вътре”. Тогава Сисиний ги поканил да дойдат на гроба на баща си заедно с други свещенослужители и християни. Когато отворили гроба, вместо оставената бележка, намерили в ръцете на Евагрий друга бележка и като я отворили, прочели следното: „Аз, Евагрий, философ, приветствам теб, преподобни епископ Сисиний. Получих сумата, която чрез тебе бях дал на Христос Бог Спасителя и сега вече не ми е необходим никакъв отчет за златото, което бях дал на теб и чрез теб на Христос, нашият Спасител”. „Господи помилуй!” – извикали всички, удивени от преславното Божие чудо и прославили Бога.

Този истински християнски разказ е много важен за теб, защото от него ясно се разбира, че Бог връща на милостивите християни раздаденото на бедни не само тук на земята, а и горе на Небето! Е, не се разбира как точно Бог връща раздаденото – подаръци или къщи им раздава, но се разбира, че човекът е доволен, спокоен и радостен!

Божието слово говори, че насилници грабят Царството Небесно (Мат. 11:13).  Какви са тия насилници и знаеш ли кого насилват, скъпа моя? Насилват себе си към труд за своето спасение – с молитва и мъжество, с истинска борба против съблазните и изкушенията на света, за да постъпват всеки ден и час по заповедите Господни. А хората днес, вместо да се насилват към милостиня за бедни и болни, без да оставят и всичко църковно, правят най-лесното – спазват лесния външен обряд за палене на свещи и ядене на пуйка за Коледа. А за трудните и истински спасителни дела казват: "Е, не сме светци"...

Да, не сме, но ако не се осветим, няма да се спасим! Да се потрудим в този кратък живот по Бога и за Бога, за да получим награда в бъдещето, където животът е вечен и безсмъртен!

Целувки: Тати

2007 г.