Отец Нектарий (в света Николай Тихонов) е роден през 1853 г. в Елц, в семейството на дълбоко вярващи родители. Рано останал сирак, 20-годишният Николай отива в скита на Оптинската пустиня, където и остава 50 години. Първите 20 от тях той прекарва в затвор, като не разговаря с никого, освен с духовните си наставници – старците Анатолий (Зерцалов) и Амвросий (Гренков). По-късно отец Нектарий обичал да казва, че за монаха има само два пътя извън килията – единият води в храма, а другият - в гроба.

Из спомените за преподобни Нектарий

Твърде малко биографични данни са запазени за стареца, който сам говорел за своя живот така: „Седях в килията си и се каех, а после още 30 години измолвах прошка за греховете си.” Какви духовни висоти достигнал о. Нектарий, „седейки в килията си”, се разбира когато става старец на Оптинската пустиня (от 1912 г.) - последният съборно избран. И той понася кръста на старческото служение в най-тежките години на гоненията на Православната Църква, споделяйки страданията на руския народ.

Идващите при стареца хора чувствали силата на неговата любов, за която той сам веднъж казал: „Ние обичаме с тази любов, която никога не изменя. Вашата любов е любов-еднодневка, нашата и днес и след хиляда години е все една и съща.”

В своето наставничество о. Нектарий, по спомените на неговите духовни чеда, бил строг. Той изпитвал сърцата на идващите при него и давал не толкова утешение, колкото посочвал път на подвиг: „той поставяше хората пред духовни трудности с велика вяра в достойнството и разума на душата, във великата сила на Божията благодат, която помага и укрепява душата, търсеща Истината”.

Старецът често и с любов говорел за молитвата. Той учил да се постоянства в молитвата, считайки за добър знак от Господа неизпълнението на исканото. «Човек трябва да продължава да се моли и да не унива, - поучал той. - Молитвата е капитал. Колкото повече се принася, толкова по-високи проценти донася. Господ праща Своята милост тогава, когато е Нему благоугодно и когато за нас е полезно... Понякога това става и след година... Вземете пример със светите Иоаким и Анна. Те се молели цял живот и не унивали, и какво утешение само им дарувал Господ!» Друг път съветвал: «Молете се просто: «Господи, дарувай ми Твоята благодат!» Вас ви залива море от скърби, но вие се молете: «Господи, дарувай ми Твоята благодат!» И Господ ще направи така, щото тази буря да ви отмине».

Хората се обръщали към него с всякакви въпроси. За съпружеския живот старец Нектарий писал на свое духовно чедо: „Щастието в брачния живот се дава само на тези, които изпълняват Божиите заповеди и се отнасят към брака като към тайнство на християнската Църква.” И казвал още, че в съпружеския живот има два периода: „единият щастлив, а другият - скръбен, горчив. По-добре е, когато първи се случи горчивият период, а след това дойде щастието.”

Батюшката имал котарак, който бил необикновено послушен и старецът често обичал да казва: «Старец Герасим бил велик старец, затова си имал лъв, а ние сме малки и затова имаме котки».

Получил от Бога дар на пророчество и прозорливост, през 1909 г. отец Нектарий предсказал следното: „Докато старчеството се държи в Оптина, неговите завети ще се изпълняват. А когато запечатат къщичките на старците и сложат катинари на вратите на техните килии, е, тогава може да се очаква всичко.”

От смирение той скривал своите високи духовни дарования под външно юродство. Още през 1913 г., предвиждайки разорението на любимата обител и разпада на Русия, ходел полуоблечен, обут само с една обувка или като събирал в килията си стъклени отломки и камъчета, заявявал: „Това е моят музей.” Всичко се сбъднало: и бедняшките дрехи на народа и музеят, в който превърнали Оптинския скит „Св. Иоан Кръстител”.

Но и далечното бъдеще на Русия не било скрито за прозорливия старец: „След години на изпитания тя (Русия) ще се въздигне и няма да бъде материално богата, но ще бъде богата духом и в Оптина ще има още седем светилника, седем стълба…”

Запазени са сведения, че патриарх Тихон се съветвал със стареца посредством доверени лица. Нито един от важните църковни въпроси не бил решаван без благословението на отец Нектарий. Знаели, че чрез него Господ разкрива Своята воля. Известно е, че когато светител Тихон разбрал, че старецът не благославя да се приеме новия стил на църковно служение, той уповавайки се на Божията помощ, решително се отказал от това нововъведение.

Мощите на преподобни Нектарий днес почиват в храма „Въведение Богородично” в Оптинската пустиня.

Из «Житие на иеросхимонах Нектарий»

„Православный Крест”

Превод: Даниела Димитрова