Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия

1 Кор. 1:18

Такава история ми се случи неотдавна, че ако някой ми я беше разказал, не бих му повярвал, - каза един от нашите енориаши, когато се срещнахме и продължи:

Ти знаеш, че аз от време на време посещавам една старица. Тя е майка на мои съученици. Двамата й сина, близнаци, умряха от глад преди няколко години. И двамата не бяха женени, така че майка им остана съвсем сама. За да може някак да се издържа, тя приписа своя апартамент на съседите си, за да я гледат и хранят. Те, разбира се не се престарават особено, но все пак й дават някакви продукти. И, естествено, с нетърпение очакват да я погребат.

На тях не им е много приятно, че аз я навестявам. Знаят, че не е сама. Аз веднъж разказах за всичко това на моя духовен отец. А той ми казва: „Внимавай, те може даже и да те убият”. А той нищо не казва просто така. Аз, разбира се, се учудих, но не приех това като предупреждение.

И тъй, отивам аз при тази старица по повод на някакъв църковен празник. Тя беше намерила отнякъде бутилка вино. „Дай, - казва, - да поменем моите деца." Е, аз естествено на вино не отказвам. „Давай” – отвръщам, ала бутилката нещо не ми хареса. Аз я взех и я прекръстих по всички правила. И какво мислиш – виното си смени цвета! Пред очите ни! Стана мътночервено. „Откъде взехте тази бутилка?”, – питам аз. „Съседите – казва, - ми я дадоха отдавна. Досега все нямаше повод да я отворя.”

Какво беше това вино така и не стана ясно, но ние не го и опитахме. Внимателният и Бог го пази.

След това разказах за този случай на моя духовен отец. Него такива случки не могат да го изненадат. „Добре, че си я прекръстил!”, - ми рече.

Това се случи през 1998 година.

***

Бумеранг


Разговорът се въртеше около платените раждания.

- В града трябва да има поне една безплатна болница, - доказваше един мъж на жена си, докато гледаше телевизия, (той наскоро се беше върнал в Грузия от Русия).
- Няма, не разбираш ли, няма безплатни болници, – убеждаваше го бременната му жена. – Чуй какво се случи преди две години!

Един таксиметров шофьор, кюрд, вижда на улицата момче, на което му тече кръв и го закарва в 9-та болница. Там даже не искали да го приемат. Медицинските сестри го заобикаляли, тичайки напред-назад, тюхкали се, ала нищо не предприели. Лекарят пък и не помислял да дойде. „Какъв смисъл има, - казал, - да правя операция? Ако момчето умре, кой ще ми плати?” И си седял в кабинета, без да слиза долу.
- А сестрите не са ли могли сами да спрат кръвта? - попита мъжът, без да отделя очи от синия екран.
- Ами явно не са могли, - продължи жена му. - Тогава кюрдът свалил от врата си златна верижка с кръстче и казал: „Вие хора ли сте или какво?! Вземете! Само хирургът да дойде!” Но докато той слезе, момчето умряло от загуба на кръв. Когато лекарят дошъл, се навел над него и като го погледнал, познал собствения си син.
- Дааа, случва се, - вдигна рамене мъжът и продължи да гледа телевизия.

Из “Православная проза”

Превод: Даниела Димитрова