Митрополит Калистос (Уеър)
Роман Вершило
Митрополит Калистос (Уеър) (род. 1934) – църковен деятел и писател-модернист, икуменист, поддръжник на «женското свещенство» в Православната Църква.
Митр. Калистос Уеър (в света – Тимъти Уеър) е роден в Англия, първоначално член на англиканската църква. В 1958 г. преминава в Православието. През 1966 г. приема монашество и същата година е ръкоположен в свещен сан. В 1982 г. е хиротонисан за епископ Диоклийски към Константинополската патриаршия. В 2007 г. е възведен в сан митрополит.
От 1966 до 2001 г. преподава в Оксфордския университет «Източно-православни изследвания». Председател на управителния съвет на Кембриджския институт за Православни християнски изследвания (Institute for Orthodox Christian Studies). Участник в Православното сдружение за мир (Orthodox Peace Fellowship). Чете множество лекции на тема «Православие» в различни страни.
Председател на Англикано-православната богословска комисия (Anglican-Orthodox Theological Commission). Вицепрезидент на Сдружението «Св. Албаний». Редактор на списание «Съборност» (Sobornost).
Поддръжник за увеличаване правата на жените в Православната Църква, в което сътрудничи на известната «православна» феминистка Елизабет Бер-Сижел. Още в 1982 г. се обявява за поддръжник на идеята за «женско свещенство». През 1998 г. съвместно с Елизабет Бер-Сижел издава книгата «Ръкоположение на жените в Православната Църква». В 2008 г. на Ламбетската конференция на англиканската църква митр. Калистос нарича «пророчески за цялото Християнство» решенията на англиканите за ръкополагане на жените и за «благословение» на хомосексуалистите.
Митр. Калистос е защитник на «еволюционната теория», изхождайки от учението за «двете истини» - религиозна и научна.
Постоянен участник е в различни междухристиянски форуми. Участва в работата на Смесената комисия за диалог между римокатолиците и Православната Църква в Равена. Чест участник е и на неформалните православно-католически конференции "Ориентале Люмен" (Богослов.ру).
Цитати:
За «женското свещенство»: За нас това, по същество, е отворен въпрос. Женското свещенство не е на дневен ред в близко бъдеще, но все пак трябва да се замислим по-сериозно над този въпрос.
За хомосексуализма: В съвременния свят е съвършено ясно, - а православните също принадлежат към съвремения свят - че целият този проблем с човешката сексуалност ще се изследва все повече и повече.
Антимодернизм.ру
Още цитати:
За диалога с инославните: Най-вдъхновяващият диалог е диалогът с така наречените Ориенталски Православни Църкви или нехалкидонски, които сме свикнали да наричаме "монофизити", въпреки че е добре да избягваме този термин. Аз мисля, че в случая не е налице съществено догматическо препятствие. Действително в дискусиите през 1990-те, представителите и на двете семейства Църкви стигнаха до заключение, че е достигнато съгласие по основополагащите въпроси и общението може да бъде възстановено. Но общението не е възстановено и до днес, защото някои хора са против. От страна на православните това са Атонските монаси, а също и някои професори от Атинския университет. От нехалкидонска страна също има възражения. Значи се подразбира, че този въпрос се нуждае от по-нататъшно изясняване. Въпреки това смятам, че сме постигнали съгласие по един много важен въпрос, а именно - христологическия. Остават другите въпроси като например броя на Вселенските събори и пр. Затова, по мое мнение, най-вдъхновяващият диалог е несъмнено диалогът с Ориенталските Църкви. И смятам, че сме длъжни да стигнем до възстановяване на общението.
Богослов.ру
Коментар на „Бъди верен”:
Твърде безотговорно е православен митрополит да разсъждава по догматически въпроси, използвайки подход и аргументи, подходящи повече за обикновен журналист. Първо, каква е причината да избягваме общоприетия термин „монофизити”? Политическа коректност?! Но нали коректността по отношение пък на Истината ни задължава да кажем, че макар в началото на въпросните дискусии между православни и монофизити да е имало някои неясноти, в крайна сметка стана ясно, че те наистина изповядват ереста „монофизитство”, само че във версията на Севир Антиохийски. Това, че много православни епископи не са наясно с неговата ерес и изобщо с факта, че той е еретик е съществен пропуск, който би трябвало да се постараят да запълнят, а не да дават некомпетентни оценки, както прави митр. Калистос Уеър. И второ, никакво съгласие по христологическия въпрос не е постигнато, защото пред „монофизитите” от пети век насам стои въпросът, приемат или не решенията на Четвъртия Вселенски Събор и на останалите след него. Оттам би трябвало да започва всеки диалог с тези «църкви». А въпросът с христологията е тясно свързан с въпроса за броя на Вселенските събори, повечето от които касаят именно христологията, така че разделението, което прокарва митр. Калистос Уеър е разделение между самия него и монофизитите от една страна и Православието от друга.
Дали можем да се молим заедно с католици и протестанти извън литургията?! За съжаление е вярно, че каноните от първите векове, ни забраняват да се молим с еретици. Така че, прилагащите тези канони в подобни ситуации, вървят по строгия път на акривията, както казваме по-гръцки. От друга страна, има православни, които смятат, че съвременността се различава от тази в първите векове. И затова с християните, които приемат първите Вселенски събори, вярват в Троицата, изповядват Христа като съвършен Бог и съвършен човек, определено можем да имаме общение в съвместни молитви. Това се нарича икономия. Аргументите на втората група, която върви по пътя на икономията, са следните: ситуацията се е променила и ние не можем да приравняваме съвременните инославни християни към древните еретици като савелианите или арианите. Аз лично считам, че в частни молитви, ние разбира се, можем да се молим заедно. Също така приемам поканите на други християни да присъствам на техните богослужения. При това дори не си обличам евхаристийното облачение.
Киев-ортодокс.орг
Коментар на „Бъди верен”:
Тук митр. Калистос Уеър демонстрира сериозна дезориентираност по църковно-правни въпроси. За жалост, той очевидно не е наясно с църковния принцип на икономията. Този принцип в своята история Църквата винаги е прилагала с точно определена цел и в точно определен момент. Тоест имаме временно смекчаване действието на дадена канонична правна норма, след което канонът продължава да действа с пълната си сила. Това, което предлага митр. Калистос Уеър във връзка със съвместните молитви с еретици е съвсем различно, а именно – някаква безкрайна във времето икономия оттук нататък. Но това вече не е икономия, а апостасия. А ако непременно трябва да търсим разлика между древните еретици савелиани и ариани и днешните, да!, такава разлика има, но тя съвсем не е в полза на днешните еретици - католици и протестанти. Савелианите и арианите все пак са изповядвали само една ерес, а съвременните католицизъм и протестантство са обрасли с множество ереси. Общоцърковната практика би трябвало да зависи от каноничните изисквания, а не от личните симпатии на митр. Калистос Уеър и от това дали присъства на богослуженията на еретиците с или без евхаристийно облачение. Дори само 10-то апостолско правило е достатъчно красноречиво: Ако някой, макар и в къщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.
Днес православните, римокатолиците, епископалите и протестантите са разделени. Ние принадлежим към различни «църковни тела».
Богослов.ру
Коментар на „Бъди верен”:
Един Глава и много тела?! Да ни пази Господ от такива „учители” във вярата, допускащи че Христовото Тяло може да бъде повече от едно.
За изповедта: Изповедта не бива да е твърде често. Трябва по-отговорно да се пристъпва към нея. Когато се отива прекалено често на изповед, тя се обезценява. Прекалено честото изповядване е вид суеверие.
Ню-теолоджи.ком
Коментар на „Бъди верен”:
По-честата изповед не само не обезценява изповедта, а я задълбочава и оплодотворява. Човек, който не знае какво да изповядва на изповед, очевидно е сляп за греховете си.
Длъжни сме да различаваме достатъчно сериозните грехове, които непременно трябва да се изповядат от по-несериозните. Ако някой е извършил прелюбодеяние, той обезателно трябва да се изповяда и, вероятно, да понесе определена епитимия. От друга страна, ако сме съгрешили с помисъл, това не бива да ни спира да се причастим.
Ню-теолоджи.ком
Коментар на „Бъди верен”:
От контекста става ясно, че можем да се причастяваме без изповед. Но дори най-безмилостно и най-безсъвестно използваният от модернистите св. Никодим Светогорец говори за «необходима подготовка» и «необходим пост» преди Св. Причастие, а св. Григорий Палама в своята «Беседа за Светите и Страшни Христови Тайни»* пише: «Ако ние пристъпваме (към Св. Причастие) с неочистена съвест и без да сме получили, благодарение на изповедта, прошка на греховете от приелия властта да развързва и връзва, и преди да сме се обърнали към Бога, преди да сме се изправили според правилото на благочестието, то, разбира се, вършим това осъждайки себе си на вечна мъка, отблъсквайки от себе си самата Божия милост и Неговото търпение към нас». Освен това, в молитвите преди Св. Причастие се молим на Господ да ни прости греховете, извършени с дума, дело или помисъл. Защото кой може да измери разстоянието от помисъла до делото, след като дори един поглед към жена с пожелание вече е грях по Христовите думи (срв. Мат. 5:28)?!
Превод: Десислава Главева
Четете още:
Диоклийският митрополит Калистос (Уеър) с публична защита на хомосексуалния „брак”
* http://www.pagez.ru/lsn/palama/058.php