Станало в съборния храм в Каристос Гърция през 1930 г. на 25 декември

За чудото на св. Спиридон ни разказа старицата Зиновия Сидери през 1976 г. Тя доживяла до 102 години и била един от многото свидетели на това събитие, за което на времето е писал и атинският вестник „Скрип”.

Ето какво ни разказа старицата Зиновия:

„Беше Рождество Христово по новия календар. Тогава още не бях преминала към старостилците*. Дойдох на всенощната служба в храма „Св. Николай”. Храмът беше препълнен с народ. Застанах от лявата страна до една колона. Над мен на колоната висеше икона на св. Спиридон, дар от Антоний Лумидис от Пирея. Иконата беше украсена с цветя, останали още от празника на светеца по новия календар. (Празникът на св. Спиридон Тримитунтски е на 12 декември по стария юлиянски календар, докато в същия този ден 25 декември по новия григориански се празнува католическата Коледа).

Когато свещеникът, който служеше литургията, отец Сила, след малкия вход започна да кади и да пее тропара на Рождество „Рождество Твое Христе Боже наш...“ иконата на св. Спиридон изведнъж започна да се удря в колоната толкова силно, че цветята, които бяха на нея паднаха на земята. Народът с ужас гледаше това страшно знамение. Свещеникът и певците спряха да пеят. Тогава някой от присъстващите извика: „Днес по стария календар е празникът на св. Спиридон. ПЕЙТЕ НЕГОВИЯ ТРОПАР!”

Певците и свещеникът „онемяха“. В този момент всички вярващи запяха в един глас: „Собора Перваго показался еси поборник и чудотворец, Богоносне Спиридоне, отче наш...“ (тропара на светеца). И в същото време докато пееха тропара, иконата започна лека-полека да се укротява и накрая съвсем престана да се удря в колоната.”

Още на следващия ден във вестник „Карестини“ излиза статия за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите говорят само за него, признавайки правотата на стария календар.

По-късно на 29 декември вестник „Карестини“ пише:
„... Още на другия ден иконата вече не беше на мястото си. Много хора мислят, че е умишлено свалена, за да не се обсъжда повече проблема с календара, за който много бързо вярващите започнаха да спорят и мнозина преминаха към старокалендарците. И така обществеността в Каристос с право негодува и смята, че някой злобно се подиграва с религиозните чувства на хората и светите икони, защото и досега иконата не е върната на своето място, въпреки настояванията на всички вярващи”.

„Та Патриа”, т. VII, 1988 г., С. 132-133.

Материалът беше любезно предоставен на „Бъди верен“ от сръбския православен сайт „Борба за веру“, на чийто екип изказваме сърдечната си благодарност!

Превод: Десислава Главева

*По това време старокалендарците все още не са били разколници. Когато през 1924 г. в Гърция се въвежда новият календар, много хора – митрополити и миряни не са съгласни с направеното нововъведение и продължават да служат по стария календар, оставяйки обаче в Еладската Църква. За жалост, през 1935 г. това старостилно течение официално вече се отделя от Църквата начело с трима митрополити, множество миряни и дори цели енории и по този начин се появява „Истинската Православна Църква“, която съществува и до днес, намирайки се в състояние на разкол – бел. прев.