Втори мит: цялото старо духовенство и иерархия са агенти на КГБ

В тази връзка има интересно признание в една от ранните лекции на о. Андрей Кураев, което има голяма стойност от устата на такъв либерален проповедник. В него също се появили подобни съмнения, когато още като младеж бил в духовното училище. Причината,  поради която те се появили, е следната: един военен в оставка му разказал, че веднага след войната в тяхната част дошъл специален агент, събрал младите офицери и им казал, че тъй като по време на войната били отворени много храмове, Партията иска да изпрати в тях за контрол нейни предани хора в ролята на свещеници. Някои от офицерите се съгласили да станат агенти и отишли да учат в Семинарията.

Шокираният бъдещ дякон изтичал при един свой преподавател и попитал: „Това истина ли е?” „Чистата истина, имаше масово внедряване на агенти, ние го наричахме „комсомолски призовки”, отговорил той. – „Но после нещата не протекоха според сценария, подготвен от техните куратори”. Преподавателят обяснил на Кураев, че младият човек, който по правило произлизал от православно семейство, (по това време държавният атеизъм съществувал сравнително отскоро), идвайки в Семинарията получавал пълен достъп до богословските трудове, до трудовете на православните учени, които не оставяли от „научния” атеизъм и камък върху камък.

Постепенно в процеса на обучение, агентът на НКВД в расо на свещеник ставал истински свещеник и то под закрилата на НКВД! Подразбира се, че той повече не се е занимавал със следене и донос, а противно на плановете, помагал и спасявал с помощта на контактите си, които имал в НКДВ. Разбира се, не всички били такива. Някои добросъвестно се опитвали да изпълняват задачата на „органите”. Но работата е там, че не всеки е способен години наред да носи чужда самоличност и да проповядва това, в което изобщо не вярва. Пък и нали те не били професионално подготвени разузнавачи, които се обучават с години, а обикновени хора. И затова не е чудно, че голямата част от тях бързо се пропивали, били лишавани от сан и изхвърляни от Партията. Естествено някои агенти успели да избегнат тази съблазън и така Църквата също се сдобила със свои очи и уши в „органите”.

На тази тема о. Андрей разказва много интересни неща. Негов приятел успял да се сдобие от архива с интересна аналитична записка, в която един кагебист се оплаквал, че неговата организация успява да завербува много повече агенти сред юдеите, мюсюлманите и протестантите, отколкото сред православните и католиците. Каква била работата? И кое било общото между католиците и православните от една страна и другите три изброени изповедания от друга?

Общото е това, отбелязал кагебистът, че при православните и католиците има монашески институт, откъдето се назначават след подготовка там, иерарсите и ръководителите. А при протестантите, например, всичко се решава с избор от общината. Естествено при наличие на „изборна система” на специалните агенти им е по-лесно да повлияят върху назначаването на нужния им свещеник. Съвсем различно е при православните монаси, преминали суровата школа на послушанието, които изпълняват тежка физическа работа, молитвени правила и биват издигани заради доброто си поведение; това не е някаква община, в която има и невежи и прекалено усърдни неофити, а място на ревностни наставници и опитно свещеноначалие, затова всичко е съвсем различно… Човекът, извървял такъв път, коренно променя светогледа си, даже и ако е дошъл в Църквата като агент на специалните служби.

Така че, слуховете за повсеместното сътрудничество на духовенството с КГБ са силно преувеличени, заключава дякон Андрей Кураев. Дори и днес съвсем малко представители на Църквата се оказват завербувани, въпреки, че в сравнение със съветския период, броят на работещите в силовите структури в страните на ОНД се е увеличил едва ли не в пъти, а в Украйна например, вече девет силови структури имат право да се занимават с оперативна работа, която включва внедряване и вербуване на агенти, докато в съветско време бяха само две – КГБ и МВД. Е, разбира се, на всеки дванадесет ученика се пада обикновено по един Иуда. Но не повече. Така че, Руската църква е съхранила своята пълна каноническа чистота.

<< предишна || следваща >>

www.moskvam.ru

Превод: Даниела Димитрова