Как в началото на XX век Константинополската патриаршия поема по пътя на измяна на Православието и единение с еретиците

1. Изменение от страна на Константинополската патриаршия на предишния курс на съхранение на Свещеното Предание в XX век

а) Развитие на идеята за първенство по власт на Константинополските патриарси в Православната Църква. Патриарх Мелетий VI (Метаксакис)

През 1920 г. Константинополската патриаршия се обръща със специално послание към християните от целия свят. В него бил разписан план за тясно междухристиянско сътрудничество и постепенно сближаване на Православната Църква с инославните изповедания. Какви стъпки по пътя, водещ до осъществяване на набелязаните планове, започнала да предприема Константинополската патриаршия?

През същата година „Вселенската” патриаршия, без да съгласува своите действия с другите братски Православни църкви, самостоятелно встъпва в икуменическото движение и нейни представители присъстват в Женева на пленарната конференция по въпросите на вярата и устройството.^[1] През 1922 г. на престола на „Вселенската” патриаршия, без да е проведен каноничен избор, се възкачва внезапно пристигналият от САЩ предишен атински архиепископ Мелетий Метаксакис. За да се разбере, защо от следващите му стъпки като патриарх, Мелетий Метаксакис става ключова фигура, трябва да се спомене един документ. Става въпрос за писмото на Димитрий Мичалкопулос от 10/23 ноември 1916 г. до министър-председателя на Гърция Елефтериос Венизелос, насочил цялата си политика към активно озападняване на Гърция. Този министър изложил пред министър-председателя необходимостта от основна реформа на Гръцката Църква с цел пълно озападняване.^[2] Ето част от това малко известно писмо, което привежда професорът от Отавския Университет Кицикис:

Елевтерий Венизелос

„Господин министър-председател, аз отдавна Ви говорих, че след като проведеното от Вас национално противоборство стигна до успешен завършек, за благото на страната се явява необходимо да се погрижите за друга, не по-маловажна борба, касаеща модернизацията на нашия религиозен живот. За да проведете тази наистина революционна реформа ще Ви трябва далновиден иерарх, също такъв, какъвто сте Вие в политиката. Ние имаме пред вид един човек – става въпрос за иерарх от Кипър (Мелетий Метаксакис). Под Вашето ръководство той ще стане Венизелос на Гръцката църква.

Кои са елементите на бъдещата реформа:

1. Премахване на постите, които днес се явяват празна формалност. Никой не съблюдава постите освен онези, които няма какво да ядат. Англичаните и немците и даже северноиталианците, които се освободиха от религиозния фанатизъм се хранят добре, а хранейки се добре, те и работят добре и създават качествена нация. Храната дава сила за работа, работата донася печалба, а печалбата донася добро хранене. Аз не мисля, че северноиталианците са по-лоши от южноиталианците, на които усърдната пропаганда на Обществото „Данте Алигиери” не помогна да се изтръгнат от менгемето на религиозните суеверия.

2. Модернизация на различните церемонии от Литургията. По-малко присъствие на свещеници, олтарници, дякони и по-голямо присъствие на обучаващи проповедници. Какво биха могли да разберат хората, посещаващи религиозните церемонии от тези дълги часове, които прекарват прави? Нищо. Ако свещениците бъдат задължени да издекламират две-три славословия и да поучават в течение на половин час, слушателите за кратко време ще придобият много по-голяма полза от социална, морална и патриотична гледна точка.

3. Свещениците, получавайки образование в специализираните учебни заведения, ще учат не значението на (тук Мичалакопулос споменава определена фраза от Св. Литургия, която явно не му е позната, защото я цитира неправилно), а как да  разговарят с хората по достъпен начин за умереността, събирането на помощи, любовта към страната си и даже за политическия дълг на своите слушатели, и т. н. и т. н.

4. Ще отменим различните празници на св. Атанасий, св. Андрей, и т. н., и т. н., които не са нищо друго освен повод за безделие. Почивен ден в неделя и два-три празника в годината ще са съвсем достатъчно за лентяите. По селата празниците са повече от работните дни. По този начин безделието и неговите вредни последствия – пиянство, хазарт и престъпност ще останат в свободното време след литургията. Очевидно, (за съжаление), е невъзможно идеята за святост да изчезне. Веднъж в ръцете ми попадна френска книга, която според моя вкус към четенето, се почувствах длъжен да прочета. Беше озаглавена „Панорама на проповедника” - един такъв дебел том... Ще публикуваме книги от такъв тип, плод на сътрудничество на добри църковни и светски писатели. А думата „свят” ще изчезне.

5. Манастирите, които са източник на всевъзможна корупция и всякакви нарушения и експлоатация на щастието и морала, ще бъдат забранени. Земята им ще премине в ръцете на селяните.

Безусловно, всичко гореказано се явява малка част от програмата. Много други неща ще трябва да се реформират. Ще ви кажат, г-н министър-председател, че подобно начинание е трудно изпълнимо, че хората ще се вдигнат на борба срещу новите иконоборци, че ще избухне ответна революция против нечестивците. Нищо подобно няма да се случи, благодарение на увеличаването на Вашия собствен престиж. Ако чрез Договора бъдат продиктувани условията за сключване на мир, в което аз съм убеден, то Англия ще предложи на Венизелос най-малкото Кипър да се присъедини към Гърция. И ако ние преуспеем на национално ниво, ще последва друга чистка, вътрешна и никому няма да се удаде да провокира каквито и да било проблеми. Църковната иерархия, която ще обучим при подготовката на реформата, трябва да реагира на необходимостта от урегулиране на нашия религиозен живот след ликвидирането на турската държава и намаляване на територията, на която се осъществява юрисдикцията на Вселенска патриаршия. Затова аз се придържам към мнението, че голяма част от гръцкото население – работници и фермери – не симпатизират на религиозните дела и не уважават религията. На църква ходят само жените. Все пак за известно време вътрешното устройство и украса на църквите няма да се променя. Борбата, която неотдавна се проведе във Франция, не е по-малка от тази, която предугаждаме, че ще се проведе у нас.

Искрено ваш, Андреас Мичалакопулос”.^[3]

Мелетий Метаксакис

И така, изборът на Елефтерий Венизелос паднал върху Мелетий Метаксакис, който от 1910 г. бил митрополит Китионски (Ларнака, Кипър). През 1918 г. бил поставен за Атински митрополит. След изгонването на Е. Венизелос през 1920 г. обаче, запретен от свещенослужение бил и митрополит Мелетий. Той напуснал Гърция и известно време прекарал в Америка. През януари бил възведен на катедрата на Константинополски патриарх.^[4] И веднага започнал да приема такива постановления, които разрушавали Православното единство.^[5] Първото такова действие било признаването на действителността на иерархията на англиканската църква. Малко по-късно се приема известното с лоша слава решение „За обезателното и изключително подчинение на Константинополската църква”, съгласно което на Константинополския патриарх като патриарх на Новия Рим, принадлежи властта над цялата Църковна диаспора.^[6] Патриарх Мелетий издига идеята не за първенство по чест (τα πρεβεῖα τῆς τιμῆς) на Вселенския патриарх, а за първенство по власт (τα πρεβεῖα ἐξουσίας). И тази идея става една от най-важните и основополагащи в идеологията на „вселенските” патриарси, приемници на Мелетий Метаксакис. Тази идеология активно се претворява в живота през 20-те и 30-те години, когато Константинополските патриарси назначават свои екзарси в Европа, Америка, Австралия и решават съдбата на църквите, канонически зависими от Руската Православна Църква (Полска, Финландска, Естонска).^[7]

Въпреки че след напускането на Константинопол от окупационните войски през 1923 г. Мелетий бил принуден да напусне Цариград, той продължил своята разколническа дейност в Александрия, където бил поставен за патриарх през 1926 г. При все това приемниците на патриарх Мелетий неотклонно продължавали курса на подчиняване на Православната Църква на Константинопол.

През 1924 г. Вселенският патриарх Григорий VII вече се опитвал по най-непосредствен начин да се меси в делата на Руската Православна Църква, като изпраща своя комисия в Москва „упълномощена да проучва и действа на място, на основанието и в пределите на определени инструкции, съгласно с духа и преданието на Църквата”, и предлага на светейшия патриарх Тихон, макар и временно, но незабавно да изостави управлението на Църквата, „както подобава на истински и любвеобилен пастир загрижен за спасението на мнозина”.^[8] Светейшият патриарх Тихон в свое ответно писмо до Константинополския патриарх указал на каноническата непозволеност Григорий VІІ да се меси във вътрешния живот на автокефална църква. Той също така напомнил на патриарха, че „Свещените Събори (вж 2-ро и 3-то правило на Втория Вселенски Събор и др.) признавали на Константинополския епископ винаги само τὰ πρεσβεῖα τῆς τιμῆς^[9], но не признавали и не признават τὰ πρεσβεῖα ἐξουσίας^[10] или πρεσβεῖα^[11], тоест признавали и признават първенство пред другите автокефални Църкви по чест, а не по власт”.^[12]

б) „Всеправославният” конгрес през 1923 г. в Константинопол

Да се върнем още веднъж към личността и деянията на патриарх Мелетий. През 1923 г. той свикал в Константинопол т. нар. „Всеправославен” конгрес, на който не присъствали представители на всички православни църкви. Конгресът приел, без съгласуване с останалите поместни църкви, т. нар. новоюлиянски календар, дело на академика на Сръбската кралска академия на науките доктор М. Миланкович.^[13] В своето Послание патриарх Мелетий подчертал: „Съществуват много църковни въпроси, които усложняват живота на една или повече, или даже на всички поместни свети църкви. Тези въпроси не бива да се разрешават без общата воля на Цялата Православна Църква. Много подобни въпроси са възниквали и преди, но както можеше да се очаква, в последните времена, в които живеем, техният брой се увеличи, тъй като ходът на световните дела съвършено измени своята природа. Затова мнозина ни посочиха, че е не просто полезно, но необходимо да се предприеме изследване на тези въпроси и молят за общо разглеждане на тези въпроси от цялата Църква, с цел приемането на окончателно канонично решение. Към тези въпроси, които могат да бъдат вярно решени само с общо постановление на цялата Църква, се отнася и въпросът за календара” ^[14]

И все пак, патриарх Мелетий в това Послание, опирайки се в действителност не на Църковното Предание, а на прехода на светските държави с православно вероизповедание към западноевропейския григориански календар, счита това за напълно достатъчно основание за преразглеждане на юлиянския календар, неговото усъвършенстване и дори замяна. Тези реформи, ще подчертаем още веднъж, били не по църковни причини, а главно по политически. Именно от това бранел Църквата изтъкнатият и просветен иерарх от началото на XX век – Константинополският патриарх Иоаким III. По думите на Мелетий VI „в нашите греховни времена на всемирни войни очевидна за всички необходимост се явява въвеждането на общ с цялата останала Европа и с Америка календар”. Ако за патриарх Мелетий необходимостта от отказ от юлиянския календар била очевидна, то това се отнасяло само за него самия, а не за цялото църковно изпълнение. Но даже и тогава, в това Послание патриарх Мелетий все пак моли поместните Църкви да създадат Комисия по църковния календар, като всяка да има свой представител. Независимо от това обаче на заседанието на Конгреса в Константинопол от 30 май в нарушение на своето предложение за създаване на календарна Комисия, като първи документ конгресът приема решение за преминаване към новия стил. В този документ се казва:

„На заседанието от 30 май тази година, при обсъждане въпроса за поправката на календара, окончателно се прие следното решение:

Като признаваме несъмнената необходимост за преодоляване на несъгласията между църковния и гражданския календар и като сме убедени, че не съществуват канонически пречки за поправката на сега действащия църковен календар според данните на астрономическата наука, единогласно изразяваме позицията си за поправката на юлиянския календар в следните точки:

1. От юлиянския календар се изземват 13 дни, които го правят несъответстващ по отношение на слънчевата година, считано от времето на Първия Вселенски Събор в Никея. Извод: 1 октомври 1923 година ще се счита за 14 октомври 1923 година.

2. Празниците от иззетите дни ще се отпразнуват заедно, в един ден, тоест на 14 октомври 1923 година, или както намери за нужно епархиалният архиерей.

3. Всички месеци в годината остават със същото число дни, както и досега. През високосните години месец февруари, както и до сега остава с 29 дни”.

Макар скоро след това патриарх Мелетий VI да бил принуден да напусне катедрата на св. Иоан Златоуст, заради оттеглянето на окупационните войски от Константинопол, неговите наследници по катедра фактически продължили делото му. Патриарх Григорий VII превел Константинополската Църква на новия стил през март, като запазил само Православната Пасхалия. При това Александрийският патриарх Фотий още на 15 януари му изпратил телеграма със следното съдържание:

„№ 28

До Патриарх Григорий

Константинопол

Със следното известяваме Ваше Светейшество, че днес беше свикан нашият Свещен Синод, който постанови следното: Като приемаме за разглеждане писмата от страна на Румънската и Сръбската Църква, а също и предложението на представителите на Егина, пребиваваме във вярност към предишните съборни решения и отхвърляме всякакви прибавления и изменения на календара до свикването на съответстващ за разрешението (на този проблем) Вселенски Събор, който предлагаме да се свика без отлагане.” ^[15]

Руският патриарх Тихон

Несъгласията на Източните патриарси с реформата на календара били игнорирани. Самото въвеждане на новия календар в Константинополската патриаршия било съпроводено с гонения на привържениците на стария стил. Особено тежко било положението на привържениците на стария календар в Гърция. Насила били отнемани техните храмове, духовниците били лишавани от сан. Дори в началото на 50-те години предстоятелят на Еладската църква архиепископ Спиридон прибегнал до услугите на държавната власт за изкореняването на старостилното движение в Гърция.^[16] Всички тези методи за въвеждане на новия стил показват, че самата идея за въвеждането на календара била богопротивна. И никак не е удивително, че вместо любов и разяснение, които са присъщи за духа на християнството, било прибегнато до побоща и затвори. Там, където отстъпва Божията благодат, на мястото на любовта идва жестокостта. Тази критична ситуация в Еладската църква доказва абсолютната справедливост на думите на св. Тихон, патриарх Всерусийски, казани в неговото заявление пред ВЦИК на 17/30 септември 1924: „За съхранението на вселенското единство е важно, във всички Православни Църкви да се възнасят едни и същи молитви и да се извършват едни и същи празненства. Освен това, юлиянският календар е приет от всички Православни автокефални Църкви и е осветен от вселенския авторитет, и не може да бъде изменян от по низша инстанция по отношение на вселенския авторитет... Предстоятелят на отделна Православна Църква и патриарх Всерусийски, в частност, не е римски папа, ползуващ се с неограничена и безпределна власт; той не може да управлява народа тиранично, без да го пита за неговото съгласие и без да се съобразява с неговата религиозна съвест, с неговата вяра, обичаи и навици. Историята показва, че даже ако предстоятелят на Църквата, провеждащ тази или онази реформа, е прав по същество, но при съпротива от страна на народа прибегне към сила, вместо да му въздейства със слово и пастирско увещание, той ще се окаже виновник за вълнения и раздори в Църквата”.^[17]

следваща >>

със съкращения

„Православный апологет”

Превод: Свещ. Божидар Главев

Бележки:

1А. Буевский. Константинопольский патриарх Мелетий VI Метаксакис и Русская Православная Церковь // ЖМП, с. 31

2Dimitrios Kitsikis. „The Old Calendarists and the rise of religious conservatism in Greece”, Center for Traditionalist Orthodox Studies, Ethna, California, 1995. p.9

3Dimitrios Kitsikis. „The Old Calendarists and the rise of religious conservatism in Greece”, Center for Traditionalist Orthodox Studies, Ethna, California, 1995. p.11

4Противоканоничността на поставянето на запретения от свещен сан Мелетий Метаксакис за Константинополски патриарх доказва и известният професор Хр. Андруцос.

5Пак там, с. 31

6 Пак там, с. 31. Това право, което било основано на 28 правило на IV Вселенски Събор, активно се защитава в труда на митрополита на Сарди Максим «Το Οικουμενικόν Πατριαρχεῖον ἐν τη Ὀρθόδοξω Ἐκκλησία. Ἰστορικοκανονική μελέτη. Ἐκδ. Β. Θεσσαλονϊκη. 1989, σελ. 210-211»

7Вж Проф. С. Троицкий. „О границах распространения права власти Константинопольской патриархии на „диаспору”// ЖМП. 1947, № 11, с. 35

8Ответно послание на Светейшия Патриарх Тихон до Константинополския патриарх Григорий VII по въпроса за вътрешноцърковните дела.// Актове на Светейшия Патриарх Тихон и по-късни документи за приемствеността на висшата църковна власт 1917-1943 гг. Съст. М. Е. Губонин. М. ПСТБИ и Братство Всемилостивого Спаса. 1994, с. 322

9Първенство по чест

10Първенство по власт

11Първенство

12 Пак там, с. 322

13Вж Решенията на този „Всеправославен” конгрес в изданието: ΠΡΑΚΤΙΚΑ ΚΑΙ ΑΠΟΦΑΣΕΙΣ Του ἐν Κονσταντινούπολει ΠΑΝΟΡΘΟΔΟΞΟΥ ΣΥΝΕΔΡΙΟΥ (10μαΐου– 8 ἰούνοιυ 1923) ἐν Κονσταντινούπολει. Ἐκ του Πατριαρχικού τυπογραφείου. 1923, Πατριαρχική .επίστολη Ἀριθ. 872/467 от 3 февраля 1923 г., σελ. 7

14 Пак там, σελ. 11

15 Ελευθέριου Χρ. Γκουτζίδη, θεολόγου καθηγητοῦ. Ἔλεγχος καὶ ἀνατροπή τῆς διδακτορικής διατριβῆς τοῦ Δημητριάδος Χριτόδουλου Παρασκευαϊδη. Ἀθήναι 1985, σελ. 76

16Вж Хроника. Элладская Православная Церковь. Старый стиль и Элладская Церковь //ЖМП, № 11, с. 52

17Михаил Вострышев. Патриарх Тихон. М. Молодая гвардия. ЖЗЛ. 1997, с. 281