Освен чудото със слизането на Благодатния Огън на Гроба Господен в Иерусалим, ежегодно се случват още три велики чудеса, потвърждаващи истинността на Православната вяра и на т. нар. стар юлиянски църковен календар. "Бъди верен" вече писа за две от тях – появата на Благодатния Таворски облак на Преображение Господне и разцъфването на върбите на празника Въведение Богородично.

Свидетелства на поклонници

По многочислените свидетелства на празника Кръщение Господне (Богоявление) по стар стил - 19 януари, водата в река Иордан след освещаването й от Иерусалимския патриарх, започва да се вълнува и за кратко обръща течението си в обратната посока. Това знамение се случва всяка година пред очите на хиляди поклонници, за което има множество свидетелства. Ето някои от тях:

Молещите се с трепет очакват началото на молебена и молитвените слова, които невидимо обновяват цялата Вселена. Съгласно преданието на Православната Църква на този ден се освещава и очиства водата във Вселената. Така се говори и в църковната молитва, в която се призовава Светия Дух: "Благослови тази вода с благословението Иорданово...". Благодатта на Светия Дух слиза във всеки един водоизточник или водоем по всички краища на земното кълбо. "Ето, всичко ново творя", казва Господ (Откр. 21:5). Така става и тук, на брега на неголямата река Иордан, която се спуска от Галилейските планини и се влива в Мъртво море, и където Иерусалимският патриарх призовава Светия Дух над водата: "Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Троическое явися поклонение...", („Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Иордан, откри се поклонението на Света Троица”).

След завършека на молебена Иерусалимският патриарх Теофил трикратно пуска по един бял гълъб, всеки от които започва да кръжи над Иорданските води. Това символизира явлението на Светия Дух над водата - "и Дух в виде голубине извествоваше словесе утверждение...", („И Духът във вид на гълъб потвърждаваше верността на словото”). Очакващите да се потопят поклонници ликуват, пляскат с ръце и надават силни възгласи, с които изразяват своя възторг! Действително, незабравимо зрелище би било, Светият Дух във вид на бял гълъб да кръжи над осветените Иордански води!

След това патриарх Теофил тръгва към реката с Кръстен ход, носейки голям сребърен кръст, обвит в босилек. Патриархът раздава от ароматното растение и осветени кръстчета на поклонниците, очакващи чудото. Най-отпред върви духовенството. Помощници от числото на вярващите носят хоругви. Процесията се спуска право към реката. Тук, произнасяйки думите на празничния тропар, патриархът трикратно хвърля кръста във водата. И става чудо! Реката, чийто води текат отляво надясно, тоест от Кинерет (Тивериадско море) и се вливат в Мъртво море, се обръщат в противоположната посока и се връщат назад. За това явление Църквата припомня словата от псалома на цар Давид, в който се казва: Морето видя и побягна; Иордан назад се върна, (Пс. 113:3). Очевидци са всички, събрали се на брега на реката, които може би един ден пак ще се върнат там за Кръщението Господне в Иерусалим...

*****

Веднага, след като Иерусалимският патриарх отслужи обряда на водоосвещението, река Иордан започна да клокочи и потече на обратно.

Великото чудо и знамение, описано в Библията, бе видяно на Богоявление от множество хора. Веднага след като свършиха молитвите и сребърните кръстове и от двата бряга на Иордан бяха хвърлени в спокойните му води, гладко течащата до този момент река закипя. Появи се водовъртеж и за няколко минути течението на реката се обърна. Над Иудейската пустиня се разнесоха възгласите от възторга на пет хиляди човека! Трудно беше да повярваме на очите си: как две хиляди години, след като Господ Иисус Христос влезе в тези води, Иордан отново измени своето течение!

Иерусалимският патриарх Теофил ІІІ с невероятна трудност и при помощта на полицията премина през огромните тълпи народ, за да стигне до израелската част от брега на реката. На противоположната, иорданска част, го очакваше вече главата на Филаделфийската епархия на Иерусалимската Православна Църква митрополит Венедикт.

След молитвите владиците три пъти едновременно хвърлиха завързаните с дълги въжета сребърни кръстове, обкичени с цветя и зелени клонки. По същото време бе пусната и двойка гълъби като символ на слизането на Светия Дух. На третия път кръстът на патриарха сякаш се закачи за нещо под водата. Народът замря. Изведнъж на мястото, където падна кръстът, водата започна да се отклонява от обичайното си течение.

– Вижте, водата спря течението си! – започнаха да шептят помежду си поклонниците. – Реката се върна!

Не вярваха на очите си и стоящите на двата бряга на реката. Всички буквално замряха, прехласнати, с отворени уста и дори не успяха да реагират, когато за загубения кръст в кипящата вода се хвърлиха трима руснаци. В този момент помитайки дисциплинирания кордон от израелски войници, в Иордан се хвърли тълпа поклонници. Всички те, след като се потопиха три пъти под вода, тръгнаха да излизат на брега, с шишета пълни със светена вода. Наложи се израелските войници да оставят автоматите си на земята и да се спускат да помагат на поклонниците да се изкачат обратно на разкаления хлъзгав бряг на реката.

*****

Когато мина малко време поклонниците от нашата група разказаха за своите впечатления и преживявания на река Иордан. Ще приведа две от тях. Олга Грачева (от гр. Нижни Новгород) разказа следното:

"Аз внимателно наблюдавах водата в реката. По време на водоосвещението до мястото, където патриархът пускаше кръста във водата, на повърхността й се появиха неголеми вълни. Там плуваше някаква пръчка и в следващия момент видях, че водата я понесе в обратната посока".

Оксана Андреева (от гр. Москва), енориашка при храма на Божия пророк Илия в Черкизово си спомня:

"Ние стояхме малко вдясно от патриарха до група италианци, а те, както е известно, са народ много емоционален. Изведнъж започнаха да викат "Fenominale!" и да сочат към водата. Ние погледнахме натам и видяхме, че насред реката се образува полукръг. Една малка клонка от евкалипт беше попаднала в този полукръг, и ясно се видя, че тя се движеше в посока, противоположна на обичайното течение на реката. Брегът на Иордан на това място е доста стръмен и аз реших да не се спускам, а направо да скоча във водата. Потъвайки под вода, погълнах малко от нея и почувствах, че тя е солена, дори ми изгори устата. Аз силно се учудих, защото нали Иордан е сладководна река! Но после, вече в автобуса, един от останалите поклонници ми обясни, че когато реката се върне назад и обърне течението, то водата от Мъртво море, в което се влива Иордан, прави водите й солени".

www.profi-rus.narod.ru

Превод: Десислава Главева

Четете още: "Йордан назад се върна..."