Обикновено около Новогодишните празници, човек без да се замисля изслушва „Сурвакарската благословия” на съседското дете и приема това за повод да му даде малко пари за касичката му, но когато един мой колега от Богословския факултет ми изпрати следния линк „Отворен кът за новогодишно сурвакане (година втора)”, се смутих. Видя ми се странно. Не ми се струваше вероятно, че човек, завършил богословие може да бъде някой от тези, които желаят да изпратят новогодишен "сурвакарски" поздрав. Защо?

Защото „това представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко”. Поне така пише в темата „Сурвакане” в Централната Библиотека на Българската Академия на Науките - Първата Българска Научна Библиотека.

Ако пуснете на търсачката горното изречение за „Сурвакарската благословия”, ще излязат много страници, в които има описание на този останал от езичеството обичай. Всички те съдържат информацията, че става въпрос за вербална магия, което означава, че хората са запознати с магическото му действие и символика.

Ето линкове с такава информация:
http://www.occultism.biz/content/view/460/72/1/9/
http://koleda.powerbg.info/page.php?24

В сайта за популяризация на българския фолклор,  под темата Васильовден (Суроваки, Сурва) - 1 Януари, също се говори за магическите действия и символика в този езически обичай.

„Сурвакането” като обичай е несъвместимо с християнството, защото е свързано с призоваване на древното езическо „божество” Сурва. Ето едно изобличение за българите и обичая „Сурва”, което най-неочаквано идва от Елена Блаватска - създателката на Теософията от статията й „Кръстът и Огънят”: "Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните перси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.

Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния български бог Сурва. В българската митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и процъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи... ".

Не по-малко езичество се съдържа и в другите поздрави, произнасяни обикновено по празниците. Какво се честити, когато вместо „Честито Рождество Христово” се казва „Честита Коледа”?

„Коледа” е славянското  „божество” Коляда. За повече информация може да се види  в „Славяно-Арийские Веды” и Славянская мифология. Относно етимология на думата "Коледа", Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн твърди (виж тук), че „по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е славянския бог  Коляда, Коленда. Изключително логично е да се заключи, че това име е спомен от претопилото се в християнската символика езичество... Повечето хора пропускат това и направо се впускат да търсят произхода на думата в латинското calendae. Ако искаме да обясним, че тази дума лежи в основата на името на славянското езическо божество Коледа, то тогава имаме пред себе си друго нещо. Но сега да се върнем към по-предишното „нещо”, а именно какво кара изследователите, освен фонетичната близост, да приемат тази етимология за вярна. Славянският езически празник, който споменах е поставял началото на годината, а лат. дума calendae е означава първи ден на месеца. Първо би трябвало да се усъмним в това, как една такава римска дума може да даде името на един древен славянски бог. Не е ли по-логично Коляда да се корени в някаква друга индоевропейска дума? На старобългарски ‘коло’ означава 'кръгъл, колело', руското колесо 'колело', калить 'топля', латинското caleo 'горещ, топъл', calor 'лятна жега', старо индийското - kara 'светлинен лъч', kalya 'утро', българското колело, калявам също вървят в тази насока, а именно кръгло и топло.Това кръгло и топло нещо е именно слънцето, чиято „смърт” и „прераждане” са в основата на славянския празник Коледа. Самият бог Коляда е бог на зимното слънцестоене.”

Ето защо беше особено важно да хвърлим малко повече светлина по тези въпроси, тъй като по празниците в медиите почти никой вече не казва „Честито Рождество Христово”, защото е подменено с „Честита Коледа” и със „Сурвакарската благословия”, срещани дори в сайтове, традиционно смятани за коментиращи православна тематика.

А на християните им стигат благословиите от Свещеното Писание, затова ще завършим, пожелавайки си именно това:
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички (нас). Амин. (Срв. 2 Кор.13:13).