Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Кой каквото има, от това раздава

 

Веднъж при стареца отишли неговите ученици и го попитали: „Защо лошите наклонности така леко завладяват човека, а добрите — толкова трудно и са така нетрайни?”— Какво би станало, ако оставим доброто семе на слънце, а болното заровим в земята? — попитал на свой ред старецът.

— Доброто семе, оставено без почва ще погине, а лошото семе ще произрасте, давайки болен и некачествен плод, — отвърнали учениците.
— Така постъпват и хората - вместо тайно да вършат добри дела и да отглеждат дълбоко в душата си добрите кълнове, те ги изкарват на показ и по този начин ги губят. А своите недостатъци и грехове, крият дълбоко в себе си, за да не ги видят останалите. Там обаче те растат и погубват човека из отвътре - в самото му сърце. Но вие бъдете мъдри!

Учениците благодарили на аввата и се оттеглили на размисъл.

***

Винаги, каквото и да решите да вършите, казвайте „ако е Богу угодно”, за да не се случи с вас това, което се случило с един самоуверен човек. Той решил да отиде да поработи на лозето си и казал на жена си:
— Утре рано сутринта ще ида да поработя на лозето.
— Ако е Богу угодно, ще отидеш, — отговорила му тя.
— Угодно Богу или неугодно, — отвърнал той, — отивам!

На сутринта още по тъмно, излязъл човекът от дома, но по пътя се извила такава буря, че се наложило да се върне обратно. Още не се било съмнало. Той почукал на вратата.
— Кой е там? — попитала жена му.
— Ако е Богу угодно, — отговорил той, — това съм аз – твоят мъж!

***

Един човек си купил нова къща, голяма и красива. Тя имала градина с овощни дървета — всичко в нея било хубаво и подредено.

Близо до него в една порутена, стара къщичка живеел завистлив съсед, който постоянно се опитал да му вгорчи живота – ту ще хвърли боклук пред вратата му, ту някоя друга гадост ще измисли. И ето че веднъж се събудил човекът в добро настроение, излязъл пред къщата да се порадва на деня, а отпред - ведро с помия.

Човекът взел ведрото, излял помията, измил ведрото така, че то светнало, сложил в него най-големите, най-зрелите и вкусни ябълки и отишъл при съседа. Съседът, като чул да се чука на вратата, злорадо си помислил: „Най-после ти дадох да се разбереш!!!” Отворил вратата, мислейки че ще последва скандал, а съседът му подава ведрото с ябълките и казва: „Кой каквото има в изобилие, от това раздава!”

Из „Християнски притчи”

Превод: Десислава Главева

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти