Бъди бдителен, човече.
Ако знаеш признаците на антихриста:
не ги помни само за себе си,
но и на всички щедро разгласявай.

Св. Кирил Иерусалимски

Обръщане на  иудеите към Христа чрез проповедта на пророците Енох и Илия

Това, че иудеите ще приемат антихриста за истински Месия, е несъмнена истина. Също такава несъмнена истина се явява и разочарованието на иудеите от антихриста и обръщането им към истинския Месия – нашия Господ Иисус Христос. Затова напомня св. ап. Павел: Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,(Рим. 11:25).

Обръщането на иудеите към Христа ще бъде способствано от пратените от небето на земята пророци Илия и Енох, които били взети живи на небето. Тълкувайки думите на пророк Малахия: Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие,(Мал. 4:5–6), св. Иоан Златоуст пише, че „тези думи на пророка показват, че тесвитянинът ще дойде преди пришествието, след което ще последва съда. Заедно с това показва и причината за неговото идване. А каква е причината? Причината е да убеди иудеите да повярват в Христа, за да може, когато Христос дойде, да не погинат всички те. Затова и Христос, припомняйки им това, казва: ще уреди всичко, тоест ще изправи неверието на тогавашните евреи. Ето защо пророкът го е казал съвсем точно; не е казал ще обърне сърцата на децата към бащите, но на бащите към  децата. Защото отците на апостолите били иудеи, затова е казано: ще обърне към учението на синовете, тоест апостолите, сърцата на отците, тоест разположението на иудейския народ”.^[1]

Свети Иполит обръща нашия взор към последната седмица на света, преди пришествието Христово (Дан. 9:27) и отбелязва, че „тук (тоест у пророка – П. А.) е указана седмица, разделена на две половини, защото в продължение на три и половина години тези двама свидетели ще проповядват, а в останалата част от седмицата антихристът ще воюва със светиите и ще унищожава света”.^[2] Очевидно е, че антихристът ще започне да „воюва със светиите и да унищожава света” след своето окончателно възцаряване над света.

Времето на неговото царуване е точно определено от Свещеното Писание: „четиридесет и два месеца” (Откр. 13:5). Точно толкова време: четиридесет и два месеца или „хиляда двеста и шейсет дни” (Откр. 12:6). „Жената, облечена в слънце” (Откр. 12:1), която според тълкуванието на св. Методий Патарски, споделяно от други отци на Църквата, се явява Христовата Църква, ще бъде принудена да бяга в пустинята от злобата на антихриста.

През първата половина на седмицата, или „хиляда двеста и шейсет дни” (Откр. 11:3) ще пророчестват пророците Енох и Илия и ще изобличават антихриста. Очевидно в момента, в който Бог допусне дяволът да се всели в последния враг на Христа – антихриста, от небето ще дойдат пророците. Присъствието в това време на Енох и Илия на земята ще бъде крайно необходимо за човечеството. През първата половина на седмицата антихристът няма да бъде толкова зъл, колкото си го представяме. Напротив, както пише преп. Ефрем Сирин антихристът, „за да прелъсти всички, ще дойде смирен, кротък, ще се преструва, че ненавижда неправдата, че се отвращава от идолите, че предпочита благочестието, че е добър, страннолюбив и във висша степен благообразен, винаги ще е ласкав с всички, ще питае особено уважение към иудеите, защото те ще очакват неговото пришествие. А освен това, ще извършва знамения и чудеса с голяма власт и ще вземе мерки с хитрост да угоди на всички, за да бъде бързо обикнат от своя народ. Няма да приема дарове, да говори гневно, да бъде намръщен, но с благообразна външност ще започне да прелъстява света, докато не се възцари. Затова, когато много народи и съсловия видят такива добродетели и сили, веднага ще бъдат обзети от една мисъл и с голяма радост ще го провъзгласят за цар, казвайки си един другиму: „нима ще се намери човек толкова добър и правдив”.^[3]

Антихристът, в началото на своето пришествие за прелъстените от него хора, ще изглежда най-благочестивият човек, украсен с всички добродетели. При това ще извършва различни чудеса. Както пише св. Иполит, антихристът „ще очиства прокажени, ще вдига на крака разслаблени, ще изгонва демони, ще предсказва далечното бъдеще като да е настояще, ще възкресява мъртви..., ще премества планини пред очите на своите зрители, ще ходи по морето, без да намокри краката си, ще сваля огън от небето, ще превръща деня в мрак и нощта в ден, ще премества слънцето, където си пожелае; въобще със силата си да прелъстява ще покаже пред лицето на зрителите, че всички стихии на земята и морето му се покоряват”.^[4]

За да се разбере, защо хората все пак ще повярват на антихриста, а не на изобличаващите го пророци, трябва да се отчете, че антихристът по това време ще бъде външно погледнато добър и човеколюбив, а за Енох и Илия Свещеното Писание свидетелства, че по времето на тяхната проповед, тоест в течение на три години и половина те ще имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и ...власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат... И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит,(Откр. 11:6, 5). Ето защо, когато Бог допусне антихристът да убие пророците „жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята.”,  (Откр. 11:10).

Убиването на Енох и Илия от антихриста ще способства за окончателното възцаряване на антихриста над света и той ще свали маската на благочестието и ще покаже на всички своята зверска същност и „този змей ще изригне своята отрова, ще хвърли в ужас вселената, ще разклати устоите ѝ, всички ще притесни и ще започне да осквернява душите, но вече не показвайки се благ, но във всеки случай постъпващ като човек суров, жесток, гневлив, раздразнителен, целеустремен, нечестив, страшен, отвратителен, ненавистен, мерзък, безпощаден, пагубен, безсрамен, който се старае целия човешки род да хвърли в бездната на нечестието”.^[5] В това време антихристът особено яростно ще вилнее срещу Христовата Църква. И неговата ненавист ще се усили още повече поради това, че възлюблените му иудеи под влиянието на проповедта на Енох и Илия ще повярват в истинския Христос и ще се присъединят към Православната Църква. И Христовата Църква (жената облечена в слънце) ще бъде принудена да бяга „в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена”, (Откр. 12:1, 6). „Това са, пише св. Иполит, точно тези хиляда двеста и шейсет дни, половината седмица, в продължение на които тиранинът ще притежава сила и ще преследва Църквата, бягаща от град в град, нямаща със себе си нищо друго, освен две крила на огромен орел, тоест вярата в Иисуса Христа, Който разпрострял на дърво светите Си ръце и отворил две крила – ляво и дясно, призовавайки по този начин всички вярващи в Него и покривайки ги, както кокошка пилците си”.^[6]


За печата на антихриста


Св. Иполит Римски пише, че антихристът във всичко ще се „уподобява на Божия Син. Лъв е Христос, лъв ще е и антихрист; Цар е Христос, цар макар и земен, ще е и антихрист.Спасителят се е явил като Агнец; по подобен начин ще се покаже като агнец и онзи, макар вътрешно да си остане вълк. Обрязан дойде Спасителят в света, по подобен начин ще се яви и онзи. Господ изпрати апостолите при всички народи, по подобен начин и онзи ще изпрати своите лъжеапостоли. Спасителят събра Своите разсеяни по земята овце, по подобен начин и онзи ще събере разпръснатия иудейски народ. Господ даде печат на вярващите в него, по подобен начин ще даде печат и онзи”.^[7]

Подражавайки на Христа, очевидно и лъжехристът ще създаде своя лъжецърква, в която неговите лъжеапостоли и лъжесвещеници ще запечатват в името антихристово всички повярвали в антихриста, като в истински Бог, низвеждайки върху тях повидимому „божия” благодат, а всъщност вселявайки в запечатваните хора бяс. Известно е, че новите петдесетнически движения вселяват бесове в своите привърженици, които се превръщат в духовни ръководители на тези нещастници. Такова вселяване на бесове, очевидно ще става и при помазанието в името антихристово.

Вселилите се бесове ще дадат на запечатаните свръхестествени дарби, всички поклонници на антихриста ще се окажат със свръхестествени способности, всички ще станат малки чудотворци. Ще настане всеобща еуфория и радост, ще настане именно този „златен век”, за който са тръбяли и тръбят всевъзможни окултисти – време на всеобща екстрасензорност. Ако сега нашият Господ Иисус Христос ограничава действието на злите духове и промислително малцина са екстрасенси, то в антихристовото време всички, доброволно поклонили се на антихриста и приели печата, ще бъдат обладани от зли духове.

В това, че печатът на антихриста е тайнство на антихристовата лъжецърква, косвено ни убеждава и св. евангелист Иоан Богослов: След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец,(Откр. 14:1). Върху всички изкупени от Христа чрез църковните тайнства, на челата им се отпечатва името Христово. Върху всички повярвали в името антихристово, на челата ще бъде отпечатано неговото име. Кое име? Светите отци не ни дават точното му име. Св. Иполит пише: „Относно неговото име за нас е невъзможно да кажем нещо определено. Можем само да предположим, как именно в дадения случай е размишлявал и е бил научен блаженият Иоан. Чак когато се яви самият антихрист, времето ще открие скритото”.^[8]

И така, можем с увереност да кажем, че името на антихриста ще бъде име човешко, сумата от буквите на което ще даде число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест, (Откр. 13:18). Това знаем. А когато се яви самият антихрист, ще знаем и името му, сумата от буквите на което ще бъде 666.

<< предишна || следваща >>

Списание „Благодатный огонь”

Превод: Свещ. Божидар Главев

[1]. Св. Иоанн Златоуст. Творения. СПб., 1901. Т. 7. С.585. Всъщност светителят на практика тълкува Лука 1:17, където именно е казано: „за да обърне сърцата на бащите към чедата”, без втората част.

[2]. Св. Ипполит Римский. Творения. Вып. 1. С. 161.

[3]. Св. Ефрем Сирин. Творения. Сергиев Посад, 1908. Ч. 2. С. 255.

[4]. Св.Ипполит Римский. Творения. Вып. 2. С. 71, 73.

[5]. Св. Ефрем Сирин. Творения. Ч. 2. С. 255–256.

[6]. Св. Ипполит Римский. Творения. Вып. 2. С. 42.

[7]. Там же. С. 13–14.

[8]. Там же. С. 35–36.