Антон Владимирович Карташев (1875-1960). Историк. Завършил Санкт-Петербургската Духовна академия (1899), а от 1900 до 1905 гг. доцент там. Масон.

Участник в Санкт-Петербургските Религиозно-философски събрания от 1901-1903 гг. (РФС), които на практика са първите значителни прояви на модернизма в Руската Православна Църква.

Тези събрания имат всичко 22 заседания. Там се обсъждали следните теми: «За отношението на Църквата към интелигенцията», «Лев Толстой и Руската Църква», «За отношенията Цъква и държава», «За свободата на съвестта», «За духа и плътта», «За брака», «За догматическото развитие на Църквата». Протоколите от събранието се публикували в списанието «Новый путь», след което били издадени като «Записки от Петербургските религиозно-философски събрания» (СПб., 1906). РФС е силно критикувана от св. прав. Иоан Кронщадски в «За стария и новия път на спасение». Съгласно замисъла на организаторите, РФС под вид, че обсъждат животрептящи въпроси от религиозно-гражданския живот, всъщност предлагали Църквата да преосмисли отношението си към православните догмати, еретическите учения, държавната власт и брака, и така да преодолеела някаква «вътрешна криза», която уж пречела на РПЦ да изпълнява «великата си задача за обществено спасение». Последствията от РФС като проявление на модернизма в РПЦ, се проследяват далече напред, дори до началото на XXI в. Буквално всяка от идеите, прозвучали на РФС като гностическото смесване на Църквата и света, догматическото развитие, аморализма, «колективното спасение», въставане против устоите на християнската държава и общественост и т. н., получават по-нататъшно развитие, както в периода на обновленческия разкол, така и в последващите години.*

Председател на Религиозно-философското общество в СПб. След февруарската революция постъпва в партията на кадетите и става член на ЦК. Приятел е на оберпрокурора на Светейшия Синод В. Н. Лвов. Член на ІІ-то коалиционно Временно правителство като министър по делата на вероизповеданията. От 24 юли 1917 г. е оберпрокурор на Светейшия Синод. Член на Поместния Събор от 1917-1918 гг. През януари 1919 г. бяга във Финландия.

Член на братството «Св. София».

Братството «Св. София» е съществувало от 1924 до 1944 гг. и представлява модернистска емигрантска организация. Пълното му наименование е: «Православно Братство на името на света София Премъдрост Божия». Глава на братството бил о. С. Булгаков, а сред членовете се открояват още имената на В. В. Зенковски, Н. А. Бердяев, А. В. Елчанинов, П. Б. Струве, кн. Г. Н. Трубецкой, Г. В. Флоровски, Б. П. Вишеславцев, о. Н. А. Афанасиев, Н. О. Лоски.

Уставът и молитвеното правило, задължителни за членовете на братството били утвърдени от митрополит Евлогий (Георгиевски), запазил се и проектът «Обет за встъпване в братството» с неговата резолюция.

Събранията се провеждали ежемесечно и се състояли от доклади на църковно-исторически теми и техните обсъждания, разглеждали се също така съвременни събития от църковно-обществен характер.

Всички членове на братството подържали икуменическото движение, а много от тях (Арсениев, Афанасиев, Вишеславцев, Флоровски, Булгаков, Зандер и др.), били сред неговите основатели и активни участници.

През 1928 г. о. С. Булгаков провел в Париж цикъл семинари «В изучаване на въпроса за св. София Премъдрост Божия», където под вид на академически курс излагал своето еретическо учение. На семинарите присъствали членовете на братството, професори от Богословския институт и лица, отделно поканени от самия Булгаков. По спомени ва В. В. Зенковски, около началото на войната заседанията се провеждали не по-често от два пъти годишно, а в 1944 г., когато умира Булгаков, братството престанало да съществува.

Карташев е един от основателите на Парижкия богословски инстититут. От 1925 до 1960 г. е професор там в катедрата по Църковна история и Стар Завет. Деятел на Руското Християнско Студентско Движение (РСХД). Участник в икуменическото движение и в конференцията на движението «Живот и дейност» в Оксфорд (1937 г.). Член на редакционния комитет на списание «Путь».

«Орган на руската религиозна мисъл», просъществувал от 1925 до 1940 гг.. Модернистко антицърковно списание, създадено от Н. А. Бердяев в Париж. Наследник на дореволюционното модернистко издателство «Путь». «Путь» се считал за орган на Религиозно-философската академия (РФА) на Н. А. Бердяев, но на практика се издавал със средства на антиправославното движение YMCA. Голяма роля в създаването на «Путь» изиграл секретарят по руската дейност на YMCA Г. Г. Кулман. На срещата през май 1925 г. с участието на генсека на YMCA Дж. Мот било взето решението за издаването на журнала. Н. А. Бердяев уверил Дж. Мот, че всички автори на списанието се стремят към «творческа реформа вътре в православната Църква в противовес на най-реакционното православие».

Н. А. Бердяев считал, че журналът трябва да осъществява, въпреки всички опити за връщане към старорежимната религиозност, «духовно лидерство» по отношение на РСХД и «руската интелигенция». Той писал: «Вътре Православието може да бъде творческо, обновяващо и възраждащо течение, отговарящо на новите търсения. Положението на Православната Църква в света рязко и катастрофално се е променило и пред нея стоят нови задачи. Образува се нова структура на православната душа, по-активна, по-отговорна, по-творческа, по-мъжествена и безстрашна. В руската религиозна мисъл са вкарани творчески идеи, които могат да способстват за християнското възраждане.»

В първия брой на «Путь» членовете на редакцията заявяват, че са свързани с традицията на руската творческа религиозна мисъл, и затова в него се срещат имената на Хомяков, Достоевски, Вл. Соловьов, Бухарев, В. Несмелов, Н. Федоров близки и скъпи ръководители на този журнал.

Н. А. Бердяев признавал, че неговият журнал е модернистки, и конкретно писал: В принципа за защита на «модернизма» стои защитата на живота, движението, творчеството, свободата, мисълта. Аз бих искал «Путь» в този смисъл да бъде «модернистки» орган, и се боя, че той дори не е достатъчно «модернистки».

От тактически съображения организаторите решили, че за издаването на списанието ще отговаря не YMCA Press, а РФА, която била финансирана от YMCA. В същото време «от законова и административна гледна точки, YMCA Press може да се счита за отговорна за журнала, тъй като това издателство предоставя в разпореждане на това списание свой персонал и свои средства за публикация и разпространение.». С разпространението се занимавала YMCA, а читателите на «Путь» били клиенти на YMCA Press.

В редакционния комитет влизал Н. А. Бердяев, който заемал поста главен редактор, Б. П. Вишеславцев - заместник-главен редактор, отговарящ за техническата страна по издаването на журнала, и Г. Г. Кулман - втори заместник-главен редактор. В постоянния редакционен комитет влизали най-крупните модернисти от това време: о. С. Булгаков, о. Василий Зенковски, С. Л. Франк, Л. П. Карсавин, А. В. Карташев, Г. Н. Трубецкой, Н. О. Лоски, Н. С. Арсениев.

Н. А. Бердяев нееднократно повтарял, че страниците на неговото списание са отворени за всички, включително католици и протестанти, атеисти и «християнски социалисти». По думите му, изключени били само представителите на отявленото мракобесническо и враждебно творчество, на което съчувства част от емигрантската маса. В доклада за действията на РФА, произнесен в Шантили на 30 април 1933 г., Н. А. Бердяев заявил, че «Путь» обединява всички литературни и научни християнски сили на емиграцията с изключение на обскурантисткото крайно дясно крило, враждебно към всяка мисъл.

«Путь» станал също един от източниците за прокомунистическа пропаганда, доколкото Н. А. Бердяев считал, че мечтата за настъпването на общността, т. е. на комунизма в религиозния смисъл на думата, е най-великата мечта на човечеството. Впоследствие признал: Аз считам съветското правителство за единственото руско национално правителство.

През 1932-1933 гг. излиза поредица от десет приложения към списанието под названието «Християнството пред съвременната социална действителност»: «Християнството пред съвременната социална действителност»; А. В. Карташев «Църква и държава»; Н. А. Бердяев «Генералната линия на съветската философия и воинстващия атеизъм»; Б. П. Вишеславцев «Трагизмът на възвишеното и спекулацията на понижението»; И. Лаговски «Колективизация и религия»; о. Георги Флоровски «Проблематиката на християнското възсъединение»; М. Курдюмов «Църквата и новата Русия»; о. Николай Афанасиев «Канони и каноническо съзнание», И. А. Стратонов «Произход на съвременното устройство на руската патриаршеска Църква».

Журналът последователно заставал срещу Православието, защитавайки софиологичната ерес на о. С. Булгаков, икуменизма, католическия и протестантски модернизъм.

В политически план «Путь» поддържал всички възможни антидържавни направления, само защото така се засягала и Църквата.

Най-много за «Путь» пишел Н. А. Бердяев, а след него о. Георги Флоровски, о. Василий Зенковски, Б. П. Вишеславцев, С. Л. Франк, В. Н. Илин, о. Сергий Булгаков, Г. П. Федотов, Н. О. Лоски, Николай Зернов, Н. С. Арсениев, еп. Касиан (Безобразов).

В журнала също се публикували П. К. Иванов, Л. П. Карсавин, архиеп. Иоан (Шаховски), А. В. Карташев, м. Мария (Скобцова), Л. А. Зандер и много други.

Сред авторите имало католически и протестантски модернисти като Жак Маритен, Г. Г. Кулман, П. Тилих, П. Андерсон и др., а също и философът-ирационалист Лев Шестов.

Излезли общо 61 броя.

* Някои особено показателни цитати на представители от РФС:

Д. С. Мережковски – «За нас богословската наука не е последен авторитет, нито безапелационна инстанция. Ако тя пречи да се стигне до Христа, то ние признаваме, че ще трябва да я разрушим, така че да не остане и камък върху камък от нея.»

В. А. Тернавцев – «Догматите, пазени в Църквата решително нямат място нито в държавата, нито в художественото творчество, нито в борбата за устройство на по-добър обществен живот. Да, с догматите може да се отрече всичко гореизброено, но не и нещо да се създаде… В това време, когато Християнството е трагично разделено на враждуващи помежду си изповедания и се намира в противоречие с държавата и културата, на нас ни казват, че в учението на Църквата всичко било завършено. Това е една нещастна грешка на нашето схоластическо школско богословие.»

Д. В. Философов – «В нашите лекари, курсисти, студенти, тръгнали в тези гладни години на служение на ближния, е била налице една несъзнателна «религиозност», доколкото те били верни на истинската любов към «земята». Но «религиозността» не е религия. Вярата в Бога била подменена в тях от вярата в прогреса, цивилизацията, в категорическия императив. И ето, че пред очите ни общественото съзнание съзря и старите идеали престанаха да го удовлетворяват. Тяхната суетност беше нагледно показана от Достоевски и Ницше, без да броим духовните писатели. Църквата, в противовес на интелигентното общество, разбрала и приела съзнателно само първата половина от заповедта: «Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа», (Лука. 10:27). И като не вместила втората, започнала да я отрича, като довела своята любов към Бога, своето служение Нему, до ненавист към света, до презрение към културата. Историческото християнство до XX в., съсредоточвало цялото си внимание само върху аскетическата страна на Христовото учение, на служението Богу, пренебрегвайки в своята едностранчивост този Божий свят, част от който са работещите с пот на лицето си в полза на ближните.»

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева