В новата си книга папата твърди, че смъртта на Христос не носи наказание, а спасение.

Според него вината за разпятието е на аристокрацията при Иерусалимския храм и поддръжниците на бунтовника Варава

Главата на Римокатолическата църква написа лично опровержение на идеята, че евреите имат колективна вина за смъртта на Христос. В своя книга, чието публикуване предстои идната седмица, Бенедикт XVI стигна до заключението, че отговорните лица за разпъването на Спасителя са членовете на аристокрацията при Иерусалимския храм и поддръжниците на бунтовника Варава.

Отхвърляйки вековното тълкувание на твърдението на св. Иоан Богослов, че именно евреите поискали Варава да бъде освободен, а Иисус – екзекутиран, понтификът пита: „Възможно ли е в онзи момент да е присъствал целия еврейски народ и да е поискал смъртта на Иисус”?   

Идеята за колективната вина на евреите, която е сред главните причини за разстроените взаимоотношения между двете вери, е отречена на Втория Ватикански събор през 1965 г., но за първи път оттгава насам концепцията бива подложена на толкова изчерпателно богословско опровержение и то от страна на папа. Особено важен е и фактът, че това опровержение идва от перото на понтифик германец, който неведнъж бе „отнасян от вихъра” на юдею-католическите взаимоотношения. „Това лично отрицание на богословската опора на вековното присъствие на антисемитизма е огромна крачка напред”, сподели пред Ройтерс Елан Щайнберг, вицепрезидент на Американския събор на оцелелите от Холокоста и техните наследници.

Анализът на Бенедикт XVI присъства в откъси от втория том на творбата му „Иисус от Назарет”, които бяха разпространени в сряда от ватикански издатели. Първият том излезе на пазара преди четири години. Вторият разглежда последните дни от живота на Спасителя, Неговата смърт и Възкресение – основата на християнската вяра, и ще бъде публикуван на 10-ти март.    

Папата набляга и на друга новозаветна фраза често използвана против евреите. В своето Евангелие, Св. Апостол Матей свидетелства за следните думи на еврейската тълпа: „кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”, (Мат. 27:25). Във връзка с този текст папата пише, че смъртта на Иисус не носи наказание, а спасение, и че „кръвта, която Той пролива не крещи за отмъщение, а извиква помирение.”

Папата, който като дете е бил член на  Хитлеровата младеж, преди две години стана обект на широка обществена критика след като върна в лоното на католическата църква британския епископ с ултратрадиционни възгледи Ричард Уилямсън, отлъчен заради поставяне под съмнение мащабите на Холокоста. По-късно същата година Бенедикт претърпя и друга критика заради подкрепата си за продължаване на процедурата по канонизиране на папа Пий XII, възхваляван от Ватикана заради тайните му опити да спаси живота на много евреи и едновременно с това обвиняван, че не се е изказал против нацисткия геноцид.

guardian.co.uk 

Превод: Кирил Терзийски