„Постът се явява предверие към небесния живот, предверие към тържество и радост. Но за да се стигне до това тържество, трябва да се мине през предверието, където небесните служители ще проверяват всеки един от нас и ще питат: с какъв багаж искаш да посрещнеш Свещената Пасха или да влезеш в Небесния Чертог?

Следователно е необходимо, всеки да прости всичко на другия нелицемерно, искрено и до край, без да оставя и капчица раздразнение и досада, които да питае към него в скритите ъгълчета на своето сърце. Без това е невъзможно да се съблюдава телесно и духовно въздържание, и такъв пост не би бил угоден Богу.”

Митрополит Иоан (Сничев)

Неделя на прошката е последната подготвителна Неделя преди началото на Великия пост. Нарича се така, защото на нея се изпросва прошка от всички, които сме наскърбили и се дава прошка на онези, които са ни наскърбили.

На този ден, по традиция, след отпуста на Вечернята, предстоятелят на храма излиза на амвона, за да извърши Чина на прошката. Пред амвона се поставя аналой с напрестолен Кръст и иконите на Господ Иисус Христос и Света Богородица. Предстоятелят прави земен поклон пред тях и ги целува. След което се обръща към присъстващия богомолен народ с кратко поучение за необходимостта от прошка, както и за християнско провеждане на Светата Четиридесетница. После прави земен поклон и към присъстващите, и казва: „Простете ми, братя и сестри, (или ако службата е манастирска: „Благословете, свети отци и братя, и простете) на мене грешния, каквото съгреших през този ден и през всички дни с дума, дело, помисъл и всички мои чувства!” След като каже това и се поклони, присъстващите отвръщат на поклона му с думите: „Бог да ти прости и помилва, отче свети! Прости и на нас грешните и ни благослови!” На което предстоятелят отговаря: „Бог да прости и помилва всички ни със Своята благодат!”

След това взема Кръста. Ако присъстват и други духовници, всички отиват при аналоя, покланят се на иконите и ги целуват, а после целуват Кръста, който държи предстоятелят, с когото също се поздравяват по иерейския чин, като си целуват взаимно раменете, изпросвайки прошка един от друг.

След тях вървят дяконите, църковнослужителите и миряните, които също се покланят на иконите на аналоя, после правят поясен поклон пред предстоятеля, комуто целуват ръка и изпросват благословение и прошка от него и от другите присъстващи духовници. След това изпросват прошка и един от друг.

Обикновено през това време се пее „Покаяния отверзи ми двери...”, „На спасения стези...”, „Множества содеянних...”, „Владичице, приими молитви раб Твоих...” и др.

След службата е прието да се изпросва прошка не само в храма, но и от домашните, роднините, приятели, колеги, и пр. Обикновено се прави лек поясен поклон и се казва: „Прости ми, (името), каквото съм съгрешил пред теб!” и в отговор се прави ответен поклон с думите: „Бог да ти прости и аз прощавам!” Или, както е прието у нас: „Простено! Прости!” След което се извършва християнско целование.

Обичаят да се изпросва прошка в навечерието на Великия пост е от дълбока древност, когато подвижниците са излизали от градовете и манастирите в пустинята на постен подвиг, без да знаят дали ще се върнат обратно за Пасха поради трудността на подвига. По тази причина първо се прощавали и примирявали един с друг и тогава се отдавали на постнически трудове.

По материали от „Лекции по Литургика” на схиархимандрит Иоан (Маслов) и „Как да се подготвим и проведем Великия пост” на митрополит Иоан (Сничев)