Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Слово в Неделя Тържество на Православието

 

Приложение: Последование за Неделя Православна

Православието е истинско Богопознание и Богопочитание.

Православието е поклонение Богу с Дух и с Истина.

Православието е прослава на Бога с поклонение Нему и с истинско познание за Него.

Православието е прослава на Бога от човека, истинския служител Божий, чрез даруваната му благодат на Всесветия Дух. Духът е славата на християнина (Иоан. 7:39). Където Го няма Духът, там го няма Православието.

Няма го Православието в учения и мъдрувания човешки: в тях господства лъжеименният разум — плод на падението.

Православието е учение за Светия Дух, дадено от Бога на човека за спасение. Където няма Православие, там няма спасение. «Който иска да се спаси, преди всичко трябва да държи Православната вяра, а който не я съблюдава в цялост и непорочност, без никакво колебание, во веки ще погине» (Символ на свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски).

Драгоценно съкровище е учението на Светия Дух! То е преподадено в Свещеното Писание и в Свещеното Предание на Православната Църква. Драгоценно съкровище е учението на Светия Дух! В него е залогът за нашето спасение.

Драгоценна, с нищо незаменима, с нищо несравнима за всекиго от нас, е блажената участ във вечността. Учението на Светия Дух е колкото драгоценно, толкова и безценно, и залог за нашето блаженство.

За да съхрани за нас този залог, светата Църква изброява днес на всеослушание всички тези учения, които са породени и вдъхновени от сатаната, израз на враждата с Бога, и които пречат на нашето спасение или го крадат от нас. Църквата изобличава тези учения, оприличавайки ги на хищни вълци, на смъртоносни змии, на крадци и убийци. Тя ни пази от тях и извлича от погибел заблудените, тя предава на анатема тези учения и онези, които упорито се държат о тях.

Думата анатема означава отлъчване, отхвърляне.

Когато Църквата предава на анатема някое учение, значи, че това учение съдържа в себе си хула срещу Светия Дух и заради спасението трябва да бъде отхвърлено и отстранено, както се отстранява отрова от храна.

Когато се предава на анатема човек, значи, че той безвъзвратно е усвоил богохулно учение, което лишава от спасение както него самия, така и тези негови ближни, на които е предал своя начин на мислене.

Когато човек реши да остави някое богохулно учение и да приеме учението на Православната Църква, той е длъжен, според нейните правила, да предаде на анатема лъжеучението, което до този момент е изповядвал и което го е погубвало, отчуждавайки го от Бога, поради съдържащата се в него вражда към Бога и хула срещу Светия Дух, и общение със сатаната.

Божествената Истина се е въчеловечила, за да спаси нас, погиващите от приемането и усвояването на убийствената лъжа. Ако вие пребъдете в словото Ми, казва Спасителят, ако приемете Моето учение и останете верни нему, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни, (Иоан. 8:31-32).

Да остане верен на учението Христово може само този, който решително отхвърли и постоянно отхвърля всички учения, измислени и които ще се измислят от отхвърлените духове и човеци, които враждуват с Христовото учение, с учението Божие, като развалят неговата цялост и повреждат неговата неприкосновеност. В неприкосновената му цялост се съхранява истинското учение Божие, получено в Откровението, и единствено и само в лоното на Православната Църква. Амин.

със съкращения

Православие.ру

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия автор:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти