Съгласно 14-то правило на Тимотей Александрийски, за самоубийците не може да се извършва молитва в Църква. Килийна молитва обаче за „самоволно лишилите се от живот” е възможна.

Преподобните Оптински старци разрешавали да се поменават самоубийци в килийна молитва. Например преподобни Леонид, в схима Лев, утешавал и наставлявал един от учениците си (Павел Тамбовцев), чийто баща се самоубил, така: „Остави както себе си, така и участта на своя родител на волята Господня, премъдра и всемогъща. Не изпитвай съдбите на Всевишния. Смиреномъдро се удържай в пределите на умерената печал. Моли се на Всеблагия Създател, изпълнявайки по този начин синовния дълг на любов с добродетелен и мъдър дух, и се моли така: „Потърси, Господи, погиналата душа на моя баща, и ако е възможно, помилвай я! Неизследими са Твоите съдби! Не ми вменявай в грях тази моя молитва! Нека бъде Твоята свята воля!”

Моли се просто, без да изследваш, предавайки сърцето си в десницата на Всевишния. Разбира се, този толкова горестен край на твоя родител не е бил по воля Божия, но сега той е изцяло във волята на Всемогъщия, Който може и душата и тялото да хвърли в огнената пещ. Който и смирява, и възвисява, умъртвява и оживява, низвежда в ада и извежда оттам. При това Той е толкова милосърден, всемогъщ и любвеобилен, че добрите качества на всички земнородни са нищо в сравнение с Неговата велика благост. Затова не бива прекомерно да скърбиш. Ти ще кажеш: „Аз обичам моя родител, затова и скърбя безутешно.” Това е справедливо. Но Бог го е обичал и обича несравнимо повече, отколкото ти го обичаш. Значи на теб ти остава да предоставиш вечната участ на твоя родител на милосърдието и благостта на Бога, Който, ако благоволи да помилва, то кой може да Му се противопостави?”

Друг Оптински старец - преподобни Амвросий, писал на една монахиня:

„Според църковните правила самоубиецът не бива да се поменава в църква, но сестрата или роднините могат да се молят за него килийно, както старец Леонид разреши на Павел Тамбовцев да се моли за своя баща. Препиши тази негова молитва и я дай на роднините на нещастника. Известни са ни много примери, как молитвата на старец Леонид е успокоявала и утешавала мнозина и наистина се е оказвала действена пред Господа”.

За възможността да се извършва килийна молитва за самоволно прекъсналите своя живот, се говори и в писмата на архимандрит Иоан Крестянкин († 2006), духовник на Псковско-Печерската обител:

„Скъпа в Господа, Т.!

Наистина за Вашия син (самоубиец – бел. ред.) не е позволено да се молим в църква. Такова е определението на Свещените Събори на Светите Отци, такъв е канонът. Но да се молите у дома, предстоейки пред Бога с цялата си скърбяща и наранена душа, трябва непременно! А отговорът е дело Божие, което не можем да предугадим, както и да решим вместо Него. Проявявайки послушание към Църквата, имайте в душата си надежда на милостта Божия, че Вашата майчина молитва ще бъде чута. Четете Канона за самоволно лишилите се от живот, според възможностите и желанието си. Отначало се постарайте да го четете в продължение на четиридесет дни. А молитвичката на стареца Лев Оптински нека Ви утешава ежедневно, и тя ще помогне на сина Ви. Добре е също да подавате милостиня на нуждаещите се за него. Надеждата и вярата са светилници в нашия живот, а Господ е милост и любов. На това се и надяваме.

Само не забравяйте, че първата заповед, дадена на хората в Рая от Бога, е била послушанието. И тъкмо затова в тази ситуация не можете да престъпите тази спасителна заповед. И така ще се сподобите с Божията милост за себе си и за своя син, заради Вашата скръб и послушание към словото Божие, да не се поменава в църква, но само у дома.

Милостта Божия да бъде с Вас!”

„Скъпа в Господа, А.!

Да поменавате и да се молите в църква за мама не бива, защото има канони, които не трябва да се престъпват. Престъпването им носи страшни последствия за непокорния. Така той сам се предава във властта на врага. А ето какво може – за това пише Владика Вениамин. Изпращаме Ви неговия Канон за самоволно лишилите се от живот. Четете го у дома в продължение на четиридесет дни, а молитвата на старец Лев Оптински четете за майка си цял живот.

Също така подавайте милостиня на нуждаещите се за своята майка. Повече нищо не бива да се прави. Дори и някой да Ви разреши да я записвате за поменаване в храма, това ще навреди и на Вас и на майка Ви, защото никой не може да отменя Църковните канони. А послушанието към тях ще умилостиви Господа към Вас и Вашата майка.

Господ да Ви пази!”

„Раба Божия В.!

Не може безнаказано да се нарушават Църковните канони. Не можете да записвате за поменаване в църква името на своя брат. Напразно сте търчали насам-натам, за да бъде той опят, поне сега спрете да предизвиквате Божия гняв. За самоубийците може да се молим само у дома, а в църква изобщо не бива да се записват нито за литургия, нито за панихида. Господ им е съдия, а Вие страдате заради непослушанието си.”

„Скъпа П. Я.!

За да не сгрешим пред Бога и да не постъпваме самоволно, можете да се молите за Е. само у дома. Четете постоянно молитвата на Оптинския старец Лев, а така също и Канона за самоволно лишилите се от живот.

У Господа мъртви няма, и тайната за смъртта на Е. знае само Той. Ако тя е станала жертва на злосторници, то Църквата се моли за такива като нея и Господ вменява тяхната кончина за мъченичество. У Господа не може да има неправда и несправедливост, а ние оставаме пред завесата на тайната и изпълняваме Божията воля в тези нейни предели, които са ни достъпни. Подавайте милостиня за Е. и четете Канона, прекланяйки глава пред волята Божия.

Божието благословение да бъде върху Вас!”

„Скъпа в Господа С.!

Един е съдът човешки, а друг - Съдът Божий. Божият закон изисква от всеки човек изпълнение на Божията воля и само това е спасително за човека.

Да не се нагърбваме с мисията да съдим другите, в частност Вашия брат, но сме длъжни да се осъждаме за собствените си постъпки още преди Божия съд. Оставете брат си на Божията воля за него, а сама изпълнете това, което ни е заповядано.

В църквата не може да се молим за самоволно лишилите се от живот и това е именно така. Само ако има някакво психическо заболяване, засвидетелствано от лекарите, можем да поменаваме самоубийци. Вие нямате такова свидетелство за своя брат. Затова се покорете и не престъпвайте каноните на Църквата. Молете се за него само в домашна молитва и подавайте милостиня. Божието правосъдие няма да сгреши, и с това се успокоявайте, доколкото е възможно.”

Митрополит Вениамин (Федченков), по чието старание се появи Канона за самоволно лишилите се от живот, и който се чете килийно по благословение на духовник, пише:

„В 1925 г. в Сергиевското подворие в Париж – Рю дьо Крим’ 93 – се застреля един войник. Той, несъмнено, бе с болен ум ... и беше опят ...

Но смутен от това, че смъртта му стана в нашето подворие, аз се обърнах чрез едно лице към преподобни Нектарий Оптински с въпроса, какво да правим. Той ми отговори да намеря още двама човека, които са съгласни да четат за него в течение на четиридесет дни заупокоен канон, а след това до го предадем на Божията воля.

Разбира се, канона трябваше да го четем у дома, а не на богослужение в храма. Тогава ние, тримата, така и направихме...

След това и други се обръщаха към мен по този въпрос, а неотдавна ме помолиха да опея една жена самоубийца. Аз отказах се, съгласно канона – правилото на Тимотей Александрийски, а и душата ми вътрешно се противеше, но добре си спомнях наставленията на отец Нектарий, а също и указанието на Новгородския и Петроградски митрополит Григорий, че за самоубийците можем да се молим в домашна молитва.

Тогава с предварителна молитва да бъдем помилвани, задето се молим за самоубийцата, и да не прогневим Бога, се обърнах към каноника, където пише, че в Октоиха за всяка събота има заупокойни канони. Написаните там канони обаче съвсем не бяха пригодени като молитви за самоубийци, защото там се говори за онези, които са починали „благочестно”, „във вяра”, „в упокоение” и прочее. Всички те не бяха подходящи за волните самоубийци, които нарочно са се самоубили, и то не по време на умопомрачение. Затова се наложи почти изцяло да преработя всички тропари. Може да бъдат от полза някому... А мен да помилва Господ за тази моя дързост...”.

«Как молиться о самоубийцах», Свято-Елисаветинский монастырь, Минск. 2004 г.

Превод: Костадин Стратиев