Най-опасният и неправилен начин на молитва се заключава в това, когато молещият се чрез силата на своето въображение си съчинява мечти или картини, които привидно заимства от Свещеното Писание, а всъщност - от своето собствено състояние, от своето падение, от своята греховност и самопрелъстяване, като чрез тези картини ласкае своето самомнение, тщеславие, високоумие и гордост, мамейки сам себе си.

Очевидно е, че всичко, породено от мечтателността на нашата паднала природа, природа извратена вследствие на падението, в действителност не съществува, а е измислица и лъжа, така свойствени и любими на падналия ангел. Мечтателят, още с първата си стъпка на пътя на молитвата, излиза от областта на истината, влиза в областта на лъжата, в областта на сатаната, и се подчинява доброволно на неговото влияние.

Свети Симеон Нови Богослов, описва молитвата на мечтателя и нейните плодове така: „Той издига към небето ръце, очи и ум, представяйки в ума си Божествените съвещания, небесните блага, светите Ангелски чинове, селенията на светиите, накратко, събира в своето въображение всичко, за което е прочел в Божественото Писание, разглежда го по време на молитва, взира се в небето, с всичко това възбужда душата си към Божественото желание и любов, а понякога пролива сълзи и плаче.

По такъв начин сърцето му лека-полека започва да се превъзнася, непонятно за ума му; той си въобразява, че случващото се с него е плод на Божествената благодат за негово утешение, и моли Бога винаги да го сподобява да пребивава в такова състояние. Това е признак на прелестта. Такъв човек, дори и да безмълвства в съвършено безмълвие, не може да не стигне до умопомрачение и  лудост. Но дори и да не се случи с него това, за него въпреки всичко ще бъде невъзможно някога да достигне до духовен разум и добродетели или безстрастие.

По такъв начин са се прелъстили тези, които видяли светлина и сияние с телесните си очи, които усещали благовония с обонянието си, които чували гласове с ушите си. Едни от тях изпаднали в бесноватост и умопомрачени бродели от място на място; други, приели беса, преобразил се в Ангел на светлината, прелъстили се и останали в това състояние до края на живота си, без да приемат съветите на нито един от своите събратя; някои от тях, по дяволско внушение, убивали сами себе си - едни се хвърлили в пропасти, други се удавили. И кой може да изброи различните прелъстявания на дявола, с които той прелъстява и които са неизповедими?

Впрочем, от казаното от нас, всеки разумен човек може да разбере, каква вреда причинява такава молитва. И дори, ако някой от тези, които я практикуват не се изложи на нито едно от гореописаните бедствия, поради съжителството си с братята, защото на такива бедствия се излагат най-вече отшелниците, живеещи в уединение, то такъв прекарва целия си живот напразно.”

Аскетические опыты. Том І. О молитве Иисусовой. Отдел ІІ. О прелести.

Превод: Светла Георгиева