прот. Владимир Лапшин

Моят баща е геолог, а майка ми - сибирячка. Детството ми премина в Колима. Там завърших училище и в 1982 г. дойдох в Москва. Завърших институт, омъжих се и се устроих на хубава работа. Бях на 24 години, когато си спомних, че съм била кръстена. Сложих си кръстче и започнах да посещавам богослуженията. Едни от първите книги, които прочетох бяха трудовете на протоиерей Александър Мен. Те крайно отрицателно повлияха на моя духовен живот, но аз не разбрах това веднага.

Не след дълго започнах да пея в хора към един от московските гробищни храмове. Това стана някъде около 1998 г. По това време с мен се случи следното изкушение. От греховно любопитство започнах да слушам еретическото радио «София». Това е филокатолически канал, по който говорят свещеници-модернисти и филокатолици. Един от тях е протоиерей Владимир Лапшин, който ми направи голямо впечатление със своето притворно смирение. Бях поразена от псевдосмирените му отговори на справедливите забележки на радиослушателите. Веднъж някой директно в ефир му позвъни и му каза: «Вие сте вълк в овча кожа!». Лапшин не започна да ругае, а със спокоен тон и много хитро се измъкна. Поради духовната си неопитност, това негово лукавство аз взех за истинско смирение.

Скоро след това се запознах с една енориашка от храма, където служи протоиерей Владимир. Тя ме покани да посещавам тази модернистка енория. Заедно с това аз отивах ту в православни храмове, ту в тази обновленческа община. Не уведомих своя духовник, защото смятах, че това е личен въпрос.
Още отначало се почувствах привлечена. Съответният фундамент бе заложен в мен с книгите на Александър Мен. Трябва да призная, че протоиерей Владимир наистина има дар слово. Понякога по време на неговите проповеди дори плачех от умиление. Освен това хорът в неговия храм пее много красиво. В неговата енория е налице следната особеност, че на жените въпреки забраната в Свещеното Писание, разрешават да носят панталони. Облечена с дълга пола и със забрадка, аз изглеждах като бяла врана на общия фон. Отначало ме считаха за нещо като шпионин и бяха нащрек, но после свикнаха и престанаха да ми обръщат внимание.

Още една особеност – на всяка Литургия всички присъстващи в храма се причастяваха и после се целуваха. Тайните свещенически молитви се четяха на висок глас. За младите имаше нещо много привлекателно – ежегодна безплатна екскурзия с автобус до Европа, където протоиерей Владимир бе установил добри взаимоотношения с католическата община в Тезе.

Освен това към храма има действаща група за милосърдие, която редовно събира средства за поддръжка на нуждаещите се. В това време изпращаха продукти в Чечня и хранеха скитници. За мен всичко това бе много привлекателно, обаче изведнъж се появиха неща, които започнаха да ме смущават. Например пеенето на католически химни. След това ми направи впечатление, че протоиерей Владимир поменава в ектениите... римския папа! Това силно ме порази и смути. Започнах да разбирам, че нещо не е наред.

Но Господ е милостив и не ме остави да погина в заблуждението си, а постепенно ме вразумяваше и направи така, че да се отдръпна от обновленците. Преломен момент за мен се оказа едно пътуване до Абхазия, където се запознах с много духовни хора.

След това пътуване скъсах с общината на протоиерей Владимир Лапшин. Когато в Абхазия се изповядах при иеромонах Ф., аз признах, че съм ходила в този храм и той ми забрани да ходя там.

След известно време изгорих всички еретически книги, които бях насъбрала у дома. Но и досега изпитвам отрицателните последствия от четенето на трудовете на Мен и подобните нему автори. Явно сериозно съм се повредила от отровата, заложена в тях.

Р. Б. Елена

Информ-религия

Превод: Десислава Главева