За това, че след изхода от тялото душата преминава страшни изпитания във въздуха, а злите духове се изправят насреща й и пречат на възхождането й.

1. Из житието на св. Антоний Велики

Веднъж около деветия час свети Антоний, като се готвел да вкуси храна, станал да се помоли и усетил, че умът му се възнася, и странното било, че той се видял сякаш точно бил напуснал собственото си тяло и някакви хора го водят нагоре, а други мрачни и страшни на вид се стремят да му попречат да премине. И когато неговите пътеводители взели да спорят с тях, онези започнали да изискват отчет, настоявайки на това, че той им принадлежи по право и се опитвали да представят подробно изложение на извършеното от св. Антоний от самото му раждане. Неговите пътеводители обаче възразили:

— Това, което е съгрешил от рождението, е простено от Господа. Сведението трябва да се води от момента, в който е станал монах и е дал обети пред Бога.

Тогава онези започнали да представят обвинения, но нищо не могли да докажат и освободили пътя. И тогава той веднага усетил като да идва в себе си и отново станал предишния Антоний. Сетне, позабравил за храната, през цялото останало време от деня и през цялата нощ плакал и се молел - толкова силно го била поразила мисълта за това, колко много врагове се борят с нас и колко трудно е да се премине въздушното пространство. Тогава му дошло наум, че именно за това говорел ап. Павел: „съгласно с княза на въздушната власт” (Ефес. 2:5). Ето в какво се състои господството на врага – в това да се бори и да възпрепятства душите, които възхождат към небето! Затова и апостолът съветва: „Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден (Ефес. 6:13), та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за вас” (Тит. 2:8).

2. Друг път той беседвал с дошли при него хора за начина на съществуване на душата и за това къде отива тя, когато напусне този свят. На следващата нощ чул глас отгоре, който му казал:
— Антоний, стани, излез и погледни!
Тогава той излязъл, (защото знаел кому трябва да се подчинява) и като повдигнал глава видял един исполин, безобразен и страшен да стои изправен, и той бил толкова висок, че стигал до самите облаци. И когато някой започвал да се възнася към небето, той разпервал ръце и на едни не позволявал да преминат, а други се издигали нагоре и продължавали пътя си безпрепятствено. Срещу такива великанът скърцал със зъби, а когато някой падал, той се радвал на това. Антоний чул глас:
— Проумей това, което видя!
И тозчас смисълът на видяното му се открил и той разбрал, че това е възхождането на душите, а изправеният великан е дяволът, който завижда на вярващите. И онези, които са в негова власт, той удържа и не им дава да преминат, а тези, които и по-рано не са му се покорявали, сега той не може да задържи, затова те продължават да се възнасят над него.

Като видял това видение и като си припомнил предишното, Антоний станал още по-ревностен в ежедневните си подвизи.

2. Из Патерика

Веднъж двама братя по общо съгласие станали монаси. След като приели пострижение, решили да построят две килии на разстояние една от друга, след което се разотишли по килиите за уединен живот. Много години не се виждали един друг, защото нито единият излизал от килията, нито другият. Случило се така, че единият заболял и отците дошли да го навестят. Тогава те видели как той ту идвал в съзнание, ту като че душата му тръгвала да напуска тялото. Тогава го попитали:
— Какво видя?
— Видях, — отвърнал той, — как дойдоха ангели Божии, взеха мен и моя брат и ни понесоха към небето. Посрещнаха ни вражеските сили в безчислено множество и в ужасен вид. Но независимо от всичките им усилия нищо не можаха да ни сторят. А като минавахме покрай тях, започнаха да говорят и казваха: „Голяма смелост дава чистотата!”.

След тези думи братът умрял. Виждайки това, отците изпратили един от монасите да съобщи за това на неговия брат. Но когато вестоносецът пристигнал, оказало се, че вторият брат също е умрял. Тогава отците удивени въздали слава на Бога.

3. От авва Исаия

Възлюблени брате! Тези, които са потопени в делата на този тленен свят, когато постигнат успех или победа, вече не мислят за положените усилия, а се радват на успеха, който са постигнали. А представи си само, как се радва душата на онзи, който е положил началото в Господа и е успял да завърши своя подвиг! При неговия изход добрите дела ще му бъдат украшение и ангелите ще се възрадват за него, виждайки как се е избавил от властта на тъмнината. Защото ангелите съпровождат душата, когато тя излиза от тялото. Тогава срещу нея налитат всички сили на тъмнината, стремейки се да я овладеят и гледат, дали няма да се намери нещо, което да им принадлежи. И тогава ангелите започват борба с тях, но тези дела, които душата е извършила, я защитават от нечистите духове и не им позволяват да я овладеят. И ако тези дела победят, ангелите я отвеждат с тържествено песнопение, там където тя ликуваща ще срещне Бога.

В този миг тя забравя всичко в този свят и всички свои страдания. Затова блажен е онзи, в когото князете на тъмнината няма да намерят нищо: неговата радост, чест и покой ще бъдат безкрайни!

Нека плачем пред Бога по мярата на силите си! Може би Той по Своята благост ще се смили над нас и ще ни изпрати помощ, за да можем да придобием това, което побеждава князете на тъмнината, с които ни предстои да се срещнем!

Нека се погрижим в утеснението на сърцето си да намерим стремеж към Бога и простотата - тя ще ни спаси от ръцете на лукавството, когато там то се изправи срещу нас!

Нека се изпълним с любов към нищите: тя ще ни спаси от сребролюбието, когато там то се изправи срещу нас!

Нека възлюбим мира с всички – велики и незначителни: той ще ни спаси от ненавистта, когато тя се изправи срещу нас!

Да възлюбим всички наши братя, без да питаем ненавист към никого и никому да не въздаваме зло за зло. Това ще ни защити от завистта, когато там тя въстане срещу нас!

Да възлюбим смиреномъдрието, понасяйки всички укори на ближния, дори той да ни е ударил или оскърбил - това ще ни съхрани от гордостта, когато там тя се изправи срещу нас!

Нека пазим честта и достойнството на ближния, като не порицаваме и не унижаваме никого - това ще ни съхрани от клеветата, когато там тя се изправи срещу нас!

Да отхвърлим нуждите на този свят и неговите почести, за да се спасим от злословието, когато то застане там срещу нас!

Да привикнем към четене на божествените книги, към праведност и молитва, за да ни спасят те от лъжата, когато там тя възстане срещу нас! Защото всичко това препятства душата, а добродетелите, ако ги е придобила, й помагат.

Нима мъдър човек би поискал да обрече душата си на смърт, за да се избави от временните трудности? Нека положим усилия, а силата на нашия Господ Иисус Христос е голяма и ще помогне на нашето смирение. Защото Той знае, че човек е немощен и ни е дарувал покаянието, за да пребъдваме в него през всичкото време, докато сме в тези тела, до последния си дъх!

Евергетинос, Т. 1, Гл. 10

Превод: Свещ. Божидар Главев