Вход

Православен календар

Защо в разкола няма благодат

 

Разколниците не отговарят на условията, необходими за спасението, а това, с което желаят да заменят недостигащото, няма никаква ценност и сила.
 

Отдавна търсех случай да поговоря с хората, които се чуждеят от Светата Църква, единствената наша спасителка, за да видя как и за какво мислят те, и да използвам случая да ги вразумя. Вчера дълго беседвахме. Наистина е достойно за съжаление тяхното мрачно неверие и тъмно нежелание да видят силата на спасението там, където я е заключил Господ. Чуйте за тях, съжалете ги и се помолете да се вразумят тези, които са ослепили ума си и да се смекчат непокорните им сърца.

Те сами виждат, че у тях не достига много от това, което съставлява съществено условие за спасението – не достига свещенство и Тайнства, без които е невъзможно да има Църква и да се извършва делото на спасението.

Те казват, че Църквата е там, където се пазят неповредени догматите. Това е невярно, както в общ смисъл, така и още повече по отношение на тях самите.

В общ смисъл е невярно, защото в Църквата се пазят не само догматите, но има още и други предмети, без които тя не може, а именно: Господ е устроил Църквата чрез светите апостоли, като заповядал всички членове първо да държат догматите и пазят неповредено цялото учение; второ – да изпълняват заповедите; трето – да приемат Светите Тайнства и четвърто да се подчиняват на законната иерархия. Тъй че, не един, а четири пункта съставляват съществото на Църквата и делото на спасението.

Че е нужно да се държи неповредено учението и да се изпълняват заповедите, това за всички се разбира от само себе си. Където има лъжа или грях, там няма спасение. Но за да се изпълняват заповедите и да се живее богоугодно е необходима Небесната благодат, а тя не се дава случайно. Не може да бъде получена иначе, освен чрез Светите Тайнства – така е определил Господ. А за извършване на тайнствата е необходимо свещенство, тъй че са необходими всичките четири пункта.

Здравото учение показва, как трябва да се живее. Който започне да полага усилия да живее свято и добродетелно ще почувства нужда от Небесна помощ или благодат и за нейното получаване ще трябва да прибегне до Тайнствата. Свещениците са тези, които извършват Тайнствата, ръководят вярващите в изпълнение на заповедите и преподават здравото учение. Тъй че цялото дело на спасението може да се изрази така: опази здравото апостолско и светоотеческо учение, като приемаш благодат чрез Светите Тайнства, живей под ръководството на законните църковни пастири и ще се спасиш. Който спази всичко това, той ще се спаси. И в това общество, в което действат всички тези неща, там се извършва делото на спасението, това общество е спасаемо и спасяващо, то е Истинската Христова Църква. А където липсва дори едно от тези четири неща, там няма спасение, няма Църква. При поморците[1], а и при поповците[2] няма свещенство, а като няма свещенство, не се извършват Тайнства и няма благодат; като няма благодат, няма спасение, няма и Църква. Защото се спасяват само онези, които са в Църквата. Извън Църквата, както и извън Ноевия ковчег няма спасение.

Те сами виждат, че у тях не достига съществено необходимото (необходимост, произтичаща от същността – ск. прев.) за делото на спасението, а именно свещенство и Тайнства, но се самоуспокояват с думите че: „ние пазим древните отечески догмати и само с тях мислим да се спасим”. Чуйте какви са техните „древни отечески” догмати. Това са: кръстенето с два пръста, двойното алилуия, ход по посока на слънцето[3], небръсненето на мустаците и брадите, дори името на Господа Спасителя казват неправилно „Исус”. Но погледни всички свети отци и потърси дали има поне един от тях, който да е въздигал тези незначителни неща в ранг на догмати? Няма ни един. Има ли у тях макар и най-малък намек, че от някое от тези неща зависи спасението? Не! И защо ги назовават „древноотечески”? Защото не са чели светите отци, а знаят, че трябва да слушаме светите отци. И макар нищо да не знаят, мислят че като се позоват на светите отци, ще оправдаят себе си и ще спечелят делото.

В Символа на вярата ни е указано, как да познаем Светата Църква. Казано е: «Вярвам в Една Свята Съборна и Апостолска Църква». Ето признаците на Истинската Църква! Единност, святост, съборност и апостолско приемство. Сравни и виж дали у тях са налични всички тези признаци. Няма нито един! Няма «единност», защото всички са разделени според различните си мнения и нямат общение един с друг.

«Святост» също няма, защото каква святост може да има без благодат? Само нечистота и грях.

Няма «съборност», защото са отстъпили от съборните правила и не са послушали Събора на Патриарсите, представляващ Вселенската Църква. Нямат „апостолско приемство”, защото приемството им не стига по-далеч от такива като Авакум и Никита Пустовят; дори не стига до нашите светители Петър, Алексий, Иона и Филип. Може да се каже, че и те и ученията им са, така да се каже, от вчера родени. Ето защо при тях липсват признаците на Истинската Църква, указани в Символа на вярата и затова са си измислили други. Не казват: „Истинската Църква е там, където е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква”, а какво казват? „Там, където е кръстенето с два пръста, двойната алилуия и неправилното име на Спасителя „Исус”, там е Църквата” и подменят истината с кривоверие.

Казват, че техните догмати са „древноотечески”. Какви ти „древноотечески”! Те всички са нови и древните отци нищо не са знаели за тях.

Ето как е било: Веднага след Кръщението нашите праотци при равноапостолния княз Владимир, приели свещените книги от гърците в превод на славянски и когато някому потрябвали книги, той наемал преписвачи да ги преписват. Докато у нас имало гръцки митрополити, те знаейки добре гръцки и славянски езици, строго следейки работата на преписвачите, ако забележели грешки, незабавно ги изправяли. Но когато митрополитите вече не били гърци, руските митрополити, не знаейки гръцки, не могли да забележат грешките. Така книгите започнали да се повреждат. Това започнало около сто и петдесет години преди патр. Никон и книгите се повреждали все повече и повече. Един изпуснал едно от трите «алилуия», друг не посмял да го добави и започнали да пишат «алилуия» два пъти.

Името на Господа Иисуса се пишело «ИС» - съкратено, но се е произнасяло «Иисус». Не знаейки гръцки език, от който е взета думата, започнали да произнасят «Исус», а после и с букви да го изписват «Исус». Трябвало е да попитат гърците. А те не попитали.

Както и онзи, който решил, че е по-добре прекръстването да е с два пръста и внесъл това в книгите. Така един внесъл една грешка, друг - друга; един добавил едно, друг - друго. Както се пишело, така след това започнало и да се печата. На печатащите било наредено да изправят книгите, но как могли да ги изправят по вече повредени книги и при това положение те на практика вършели това вече по свое усмотрение и така броят на грешките и добавките нарастнал. Към времето на патриарх Никон тези грешки и добавки станали толкова много, че самото учение започнало да се поврежда. Забелязвайки това патриарх Никон се посъветвал с всички патриарси и те единодушно и съборно взели решение да се предприеме изправяне на книгите, но вече не по свое усмотрение и не по руските книги, а по старите гръцки книги от които били донесени по много от всякакъв род. Когато по този начин поправили книгите, тогава те всички били приведени във вида, в който били в началото от времената на равноапостолния княз Владимир. Всички нови прибавки и грешки били премахнати и всичко станало, както било в началото. Тъй че, патриарх Никон не обновил свещените книги, а се върнал към старото. Премахнал всички нововъведения. Ето тези нововъведения останали у разколниците и те съставляват техните „древноотечески” догмати, както те ги наричат. Вие сами разсъдете, доколко те са древноотечески. „Древноотечески”! Ако се пресметне се вижда, че не са по-стари от двеста-триста години. И това е древно?! Древното е това, което са постановили апостолите и държим ние, а у тях всичко е ново. И те не са староверци, а нововерци. И вие ги считайте за такива. Те и сами донякъде виждат това. А който не вижда, може да провери. Нека вземе старите ръкописни и старопечатни книги и да сравни, и ще види, че сме съвършено прави, а те всички вкупом са виновни.

Бъдете внимателни, братя! Делото на спасението е дело велико и първо по важност. Какво по-лошо може да има от гибелта на душата?! А при разколниците за нея няма спасение, защото у тях няма свещенство и Тайнства. Една част от разколниците се побоя от това и започна да търси законни свещеници. Дълго приемаха руски разколнически свещеници, а после австрийските разколници си намериха и някакъв запретен архиерей-разколник. От тях и нашите заели „свещенство”, като заплатили много пари. Те мислят, че са си намерили истинско свещенство с този архиерей, а то не е истинско. Все едно, той е разколник. Макар на думи да е архиерей, той е от премиропомазващите[4] и освен това е под запрещение. След като е бил запретен, той няма действаща благодат, а като няма благодат, не може да я предава и на другите. И макар да е произвел от себе си много архиереи и свещеници - все едно, това са само имена без истинска сила, само лъжа и увеличаване на сквернотата.

Това наистина е жалко и пагубно ослепление!  Разколниците са загубили Истинската Църква и блуждаят. Врагът е ослепил очите им. Защо им трябваше да търсят толкова далеч? Пред очите им е Истинската Свята Православна Църква, а те не я виждат. Има Истинска Църква, в която има всичко – има здраво учение и заповедите Господни, има тайнства и свещенство. Слепият би я намерил опипом, а те не я виждат. Ето я! Светата Православна Църква – тази, която има силата да спасява своите послушни чеда и да ги води към прослава. Ето виж, в нея са прославени светители – Тихон, Митрофан, Инокентий и Димитрий Ростовски. А свети Димитрий освен това е спорил с разколниците и ги е изобличавал. Прославяйки неговите мощи с нетление Бог, като че казва на всички тях: „Ето, вижте, той ви изобличаваше и Аз го прославям с нетленни мощи затова, за да видите с очите си, че той е говорил истината”. Православни християни, спомняйте си по-често всички тези неща и така утвърждавайте своята вяра, а разколниците изобличавайте.

Ето, има християни, които са постъпили по-благоразумно. Знаейки, че без свещенство няма спасение и че истинско свещенство няма откъде да вземат освен от Истинската Христова Църква, те се обърнали към каноничната Църква и помолили за свещеници. У тях свещеници извършват светите Тайнства, а заповедите и догматите са у тях отпреди това. Ето така намерили небезнадежден способ на спасение. Защото така вече имали всичко необходимо за спасението.

И тъй, ако някой не желае да се върне в Православната Църква, нека поне приеме единоверството[5] и да не погубва душата си вън от всякакво общение със Светата Църква. Но аз казвам това само за разколниците, а който ходи в Православната Църква, за него не е добре да отива в единоверската. Това е връщане назад, което не бива да става.

Вие, православните християни, благославяйте Бога, за това, че принадлежите към Божията Църква, намирате се в нейната спасителна ограда и се пазете от всеки подтик към разкол, който убива душата! Разколът е навсякъде около вас, но дерзайте! Всички християни гледат към вас, дръжте се и им покажете, че умеете да стоите твърдо в борбата за вярата. Бог да ви благослови! Амин.

31 август 1864 г.

Свт. Феофан Затворник, "О Православии с предостережениями от погрешений против него".

Превод: Свещ. Божидар Главев

 

[1] поморци – разклонение в средата на руските разколници старообрядци-безпоповци, възникнало в края на XVII век – бел. прев.

[2] поповци - течение сред разколниците старообрядци, което признава свещенството и църковната иерархия. В последствие се разделя на единоверци, беглопоповци и Белокриницка иерархия – бел. прев.

[3] ход по посока на слънцето – старообрядците разколници поддържали твърдението, че литията около храма трябва да се извършва по посока на слънцето – бел. прев.

[4] премиропомазващи – едно от теченията на поповщината при старообрядците. Приемали новите членове чрез повторно миропомазание – бел. прев.

[5] единоверци – клон от старообрядството, който приема иерархическата юрисдикция на Московската патриаршия и в края на XVII век възстановява общението с Църквата – бел. прев.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти